Крейг Ръсел - Братът Грим

— Ще се видим по-късно довечера — каза Клат. — Предполагам, че ще бъдете там, когато семейство Елерс ще идентифицират трупа?

Ана и Фабел се спогледаха.

— Да — отговори Фабел, — ще бъдем. И вие ли?

Клат се усмихна тъжно.

— Да, ако нямате нищо против. Ще закарам родителите в Хамбург. Ако това ще е краят на случая с Паула Елерс, бих искал да съм там. Бих искал да се простя с нея.

— Разбира се — каза Фабел.

Но си помисли, че това не е краят на случая Паула Елерс, а само началото.

22:10 ч., сряда, 17 март

Институт по съдебна медицина

Университетска клиника

Епендорф, Хамбург

Университетската клиника Епендорф, дала подслон на главните медицински дейности и оборудване на Хамбургския университет, се простира зад Мартинищрасе като малко градче. На това пространство се смесват високи и ниски здания от всякакви епохи и се преплита паяжина от пътища.

Най-големият от оскъдните паркинги беше точно в центъра на комплекса, но Фабел знаеше, че поради късния час ще може да паркира близо до Института по съдебна медицина, част от Института по криминалистика. Добре познаваше този институт — там всякакви науки, които подпомагаха прилагането на закона: серология и ДНК тестове, медицинска юриспруденция и специализирано съдебно-психиатрично експертно обслужване. Контактите на Фабел с този институт не бяха само служебни. От няколко години той имаше връзка с криминалната психоложка Сузане Екхард. Нейният кабинет официално се намираше в тринадесететажното здание на клиниката по психиатрия и психотерапия, но тя прекарваше повечето от времето си навън.

Фабел не зави към главния вход, а продължи по Мартинищрасе и заобиколи Локщедер Щайндам към Бутенфелд. Както предполагаше, там имаше много свободни места на паркинга пред огромния двуетажен павилион. Институтът беше известен и неотдавна беше радикално разширен, за да приюти курсовете за начинаещи съдебни патолози и химици от цял свят. Всяка година тук се извършваха съдебномедицински изследвания на три хиляди трупа и хиляда аутопсии. Сега лежеше тялото на мъртвото момиче в тъмен студен стоманен шкаф в очакване да бъде идентифицирано.

Фабел забеляза, че сред другите паркирани коли е поршето на Сузане. Веднъж да се случи да работят горе-долу по едно и също време — вероятно двамата ще могат да се видят за малко по-дълго.

На вратата ги пропусна възрастен офицер от охраната, в когото Фабел позна бивш старшина от патрулките. В главната приемна видяха униформен офицер от хамбургската полиция, който ги чакаше заедно с Клат и господин и госпожа Елерс. Фабел ги поздрави и попита отдавна ли чакат. Клат отговори, че са дошли преди десетина минути. Един санитар поведе малката група към стаята за идентификации. Количката за мъртъвци, на която лежеше трупът, беше с тъмносиньо покривало, чисто бяло платно криеше лицето. Фабел и Клат преведоха семейството през залата към тялото. Ана обви с ръка рамото на госпожа Елерс и й говореше успокоително, преди да даде знак на санитаря да дръпне чаршафа. Госпожа Елерс остро изпъшка и леко залитна. Фабел видя как господин Елерс се изпъна, сякаш слаб електрически ток накара всичките му мускули да се стегнат едновременно.

Това беше най-кратката тишина. Нямаше и секунда. Но в този нищожно кратък кристален покой Фабел разбра, че момичето на количката не е Паула. И когато госпожа Елерс прониза тишината с дълъг, приглушен, изпълнен с болка стон, той не беше от скръб или загуба, а от възобновена безнадеждност.

След малко всички седяха в приемната и пиеха кафе от автомата. Госпожа Елерс седеше с невиждащ поглед, сякаш погълната от някакъв много далечен момент във времето. Точно обратното — на лицето на съпруга й беше изписано ядосано, объркано, гневно изражение.

— Защо, господин Фабел? — Очите му търсеха погледа на следователя. — Защо ни причинихте това? Тя толкова прилича на Паула… Толкова прилича! Как може някой да бъде толкова жесток?

— Сигурни ли сте, че това не е вашата дъщеря?

— Измина много време. И както ви казах, тя много прилича на Паула, но…

— Това момиче не е моята дъщеря — прекъсна отговора му госпожа Елерс.

Очите й все още бяха безжизнени и унесени, но гласът й беше пропит с твърда, безкомпромисна решителност. Това беше повече от мнение — беше неопровержима, неоспорима увереност. Фабел усещаше как стоманата на нейната воля прониква в него и част от нея остава там запечатана. Той чувстваше как гняв и омраза се надигат у него като горчива злъч. Някой не само беше прекъснал млад живот, той злобно беше забил и завъртял дълъг нож в самото сърце на друго семейство. И това беше само началото: имаше пълно основание да се предполага, че убиецът на момичето на плажа наистина е похитил и убил Паула Елерс преди три години. Защо иначе ще замесва семейство Елерс в своята отвратителна игра? Един труп, две убийства. Едно семейство бе върнато към възкръсналите страдания на несигурност и неразумна, неоснователна надежда.