Крейг Ръсел - Братът Грим

8:30 ч., четвъртък, 18 март

Полицейското управление в Хамбург

Фабел беше се събудил рано, но лежеше с поглед, вперен в тавана, докато бледата утринна светлина бавно и неохотно пълзеше по него. Сузане вече беше заспала, когато той се върна от управлението. Отношенията им бяха достигнали до тази сложна фаза, когато двамата имаха ключове от апартамента на другия и следователно за Фабел не беше проблем да отиде в нейната квартира на Йовелгьоне и да се пъхне тихо в леглото й, докато тя спи. Размяната на ключовете беше символ на изключително силната им връзка и на толерантността, която взаимно си позволяваха при достъпа до най-личната си територия. Но все още не бяха решили да живеят заедно. Фактически дори не бяха обсъждали тази възможност. И двамата бяха личности с изключително силна индивидуалност, които по различни причини бяха прокопали невидим ров около себе си и своя живот. Никой от тях все още не беше готов да спусне подвижния мост.

Когато и Сузане се събуди, сънливо се усмихна, прегърна Фабел и те се любиха. Сутрините бяха златно време, когато не обсъждаха работата си, а бъбреха, шегуваха се и закусваха, сякаш всеки работеше в някаква безобидна непретенциозна област, която не нахлуваше в личния им живот. Те не бяха планирали това. Не бяха създавали правило кога и къде да говорят за работата си в близки области. Но някак бяха свикнали да приветстват и да започват новия си ден на чисто. След това всеки от тях слизаше по своя отделна, но паралелна с тази на другия пътека в света на объркване, насилие и смърт — тъканта на тяхното професионално ежедневие.

Фабел излезе от апартамента малко преди Сузане. Пристигна в управлението около осем часа и прегледа папките по случая и бележките си от вчера. Половин час добавя подробности към схемата, която вече беше в главата му. Опита се да бъде обективен, но колкото и да се стараеше, зашеметеното и уморено лице на госпожа Елерс се промъкваше в съзнанието му. И от това гневът на Фабел нарастваше. Въглените на яростта от предишната вечер припламваха и горяха дори по-силно в студения прозрачен въздух на новия ден. Що за звяр изпитва удоволствие, като причинява такъв психически тормоз на едно семейство? Особено на семейство, чиято дъщеря — както смяташе той — вече беше убил. И Фабел знаеше, че му се налага да продължи тяхното мъчение — не можеше да разчита на несъстоялото се идентифициране на жертва, която е била в неизвестност цели три години. Този път съществуваше нищожен шанс времето, травмите и малтретирането, които е понесла в междинния период, да са нанесли недоловими промени във външността й.

Фабел изчака до девет часа, вдигна слушалката и натисна бутона за бързо избиране на Института по съдебна медицина. Поиска да го свържат с доктор Мьолер — съдебният патолог, с когото Фабел работеше в повечето случаи. Арогантните, дразнещи маниери на Мьолер му бяха спечелили неодобрението на почти всички следователи по убийствата в Хамбург, но Фабел много ценеше неговия голям опит.

— Мьолер. — Гласът по телефона звучеше раздразнено, сякаш този разговор беше нежелано прекъсване на безкрайно по-важна задача.

— Добро утро, доктор Мьолер. Инспектор Фабел се обажда.

— Какво има, Фабел?

— Предстои аутопсия на момичето, намерено на плажа на Бланкенезе. Има нещо неясно около самоличността й. — Фабел обясни фактологията, в това число сцената, която би трябвало да бъде рутинно идентифициране в института предишната вечер. — Струва ми се, че все още съществува възможност, макар и много малка, това мъртво момиче да е Паула Елерс. Не искам допълнително да разстройвам семейство Елерс, но ми е необходимо да уточня със сигурност кое е убитото момиче.

Мьолер замълча за малко. Когато заговори, в тона му липсваше обикновената надменност.

— Както знаеш, мога да установя това по зъбите. Но се боя, че най-бързият и най-сигурен начин е да се проверят проби, взети от майката на изчезналото момиче. Ще направя бързо сравняване на ДНК профилите тук, в лабораторията на института.

Фабел благодари на Мьолер и затвори. След това се обади на Холгър Браунер — знаеше, че може да разчита на неговата тактичност — и го попита дали не би могъл лично да вземе натривки от устната кухина на госпожа Елерс.

Ана Волф и Мария Клее вече бяха на бюрата си. Фабел позвъни на Ана, повика я при себе си и бутна към нея снимката на убитото момиче.

— Искам да знам коя е тя всъщност, Ана. Бих искал да го науча до довечера. Как върви работата?