Крейг Ръсел - Братът Грим

— Само докато трае това разследване, Ана. Той няма да замени Паул. — Паул Линдеман от екипа на Фабел, прострелян и убит преди година, беше партньор на Ана. Раната все още беше дълбока и болезнена за всички, особено за Ана.

— Знам. — Тя леко се наежи. — Цениш ли го?

— Да. Ценя го — отговори Фабел. — Мисля, че има точен инстинкт за случая, има и преднина. Смятам, че ще бъде полезен. Но в момента толкова по въпроса. — Той подаде на Ана ключовете от беемвето си. — Би ли ме почакала малко в колата? Трябва да се върна в института.

Ана се усмихна разбиращо.

— Естествено, шефе.

Фабел намери Сузане на бюрото в кабинета й, мрачно вторачена в доклад на екрана на компютъра си. Черната й коса беше вързана на опашка, а зад очилата очите й бяха потъмнели от умора. Като видя Фабел, се усмихна уморено, но топло, стана, отиде до него и го целуна по устните.

— Изглеждаш толкова уморен, колкото съм и аз — каза тя със своя мюнхенски акцент. — Тъкмо се каня да приключа. А ти? Ще дойдеш ли по-късно?

Фабел направи извинителна гримаса.

— Ще опитам. Може да е доста късно. Не ме изчаквай.

Той направи няколко крачки и се стовари на стола срещу нейния. Тя разбра намека и се върна на бюрото си.

— Добре… Давай нататък.

Фабел нахвърля събитията от деня. Разказа й за отдавна изчезналото момиче, за намереното момиче, за семейство, преживяло кошмара на смъртта. Когато свърши, Сузане известно време запази мълчание.

— И така, искаш да знаеш мнението ми дали този, който е убил момичето от тази сутрин, е убил и другото момиче, изчезнало преди три години?

— Само неангажиращото мнение.

Сузане въздъхна бавно и дълго.

— Категорично е възможно. Ако междинният период не беше толкова дълъг, бих казала, че е вероятно. Но три години е много време. Както знаеш, първата ескалация на поведението на престъпника е най-голямата крачка… Скокът от фантазия към осъществяване.

— Извършването на първото убийство.

— Точно така. После става по-лесно. И нарушенията се увеличават бързо. Но невинаги е така. Понякога първото убийство се извършва в детството или в младостта и може да минат десетилетия преди да се извърши второто. Три години е странен период. — Сузане се намръщи. — Това би могло да означава, че имаме работа с отделни убийци, но голямата прилика на двете момичета и фактът, че убиецът е прехвърлил самоличността на едната върху втората, наистина ме смущава.

— Добре, нека приемем за момента, че имаме работа с един и същи убиец. За какво ни говори тригодишният период?

— В случай че е същият извършител, малко вероятно е отлагането да е нарочно, като се има предвид преднамерената жестокост на смесването на идентичността на двете момичета. Не мисля, че този интервал е резултат на вина или друго вътрешно смущение, или пък отвращение от извършеното. Струва ми се, че то е повече някакво външно влияние… Някакво ограничение или пречка, които са възпрепятствали разрастването на тази психоза.

— Като например?

— Ами… Би могло да бъде физическо, географско или личностно ограничение. Под физическо разбирам, че извършителят може да е бил задържан в затвор или в болница поради заболяване. Географска пречка би могло да бъде, че е работил или живял извън региона и едва неотдавна се е върнал. Ако случаят е такъв и ако се е появила възможност, бих очаквала деятелят да извърши подобни престъпления където и да е. А под личностно ограничение разбирам, че може да е съществувал някой в обкръжението на извършителя, способен да предотврати възобновяване на човекоубийственото поведение. Някоя доминираща личност, която е била в състояние да сдържа убийствената психоза, дори може би, без да знае за първото убийство.

— И сега тази личност е слязла от сцената?

— Може би. Би могло да бъде властен родител, съпруг или съпруга, които са починали… Или брак, който се е провалил. Или просто може би психозата на убиеца се е развила до такава степен, че е излязла от всякакъв външен контрол. Ако това е така, Бог да е на помощ на личността, която го е възпирала досега. — Сузане си свали очилата. Тъмните й очи бяха с подпухнали клепачи, говореше провлечено от умора, южният й акцент беше още по-силно изразен, тя гълташе края на думите. — Разбира се, има и друго обяснение…

Фабел вече бе стигнал до него.

— И това обяснение е, че нашият убиец не е бил пасивен през тези три години и ние просто не сме открили жертвите му или не сме направили връзка между тях.