Крейг Ръсел - Братът Грим

— Очевидно имаме работа с много объркана и зла личност. Който е убил това момиче е искал точно това — да седим сега тук, гневни, изпълнени с болка и питащи защо. Това също е сцена на неговото престъпление като тази на плажа, където беше оставил тялото на мъртвото момиче.

Господин Елерс се беше вторачил във Фабел неразбиращо, сякаш беше проговорил на японски. Жена му фиксираше следователя с очи като прожектори.

— Искам да го хванете. — Тя местеше лъча на погледа си от Фабел към Клат и обратно, сякаш разпределяше тежестта на думите върху двамата. — Наистина искам да го хванете и да го убиете. Знам, че не мога да искам това от вас, но мога да изисквам да го заловите и накажете. Мога да очаквам поне това.

— Обещавам ви, че ще направя всичко възможно да намеря това чудовище — каза Фабел и беше абсолютно искрен.

Двамата с Ана придружиха Клат и семейството до колата на паркинга. Клат се обърна към Фабел. Тъгата на лицето му се беше върнала, но този път беше по-силна, някак изострена от гнева.

— Това мъртво момиче е ваш случай, господин главен комисар. Но със сигурност има някаква връзка между нейната смърт и случая Паула Елерс. Ще ви бъда задължен, ако ме държите в течение на всичко, което би могло да има отношение към случая Елерс.

В гласа на Клат се долавяше почти предизвикателна интонация. Той беше основен стълб в това разследване и явно нямаше да допусне Фабел да забрави това. Комисарят погледна младежа — младши офицер в друга полицейска служба, не много висок и с малко повече килограми. Излъчваше спокойна решителност и проницателна интелигентност. Още там, на паркинга на Института по съдебна медицина, Фабел взе решение.

— Комисар Клат, напълно е възможно убиецът на това момиче да е използвал самоличността на Паула Елерс, защото е знаел за случая. Може да е чел за него навремето. Единствената връзка между двата случая може да бъде само това, че имаме психопат, който чете вестници.

Клат премисли думите му.

— Съмнявам се. А какво ще кажете за изумителната прилика между двете момичета? Най-малко е проучил много подробно случая Елерс. Но аз съм съвсем убеден, че който е взел това момиче за жертва и й е прикачил самоличността на Паула, е виждал Паула жива. Нямам вашия опит и специализация в разследването на убийства, господин главен комисар, но наистина познавам случая Елерс. Живея с него от три години. Просто знам, че връзката е нещо повече от избиране на самоличност за мъртвото момиче.

— Значи очаквате да ви даваме всички подробности от нашето разследване? — попита Фабел.

— Не… Само неща, които ви се струват свързани със случая Елерс. — Клат поддържаше спокоен и отпуснат тон.

Фабел си позволи лека усмивка. Клат не можеше лесно да бъде смутен, нито изплашен от старшинството на другия офицер.

— Всъщност, комисар Клат, смятам, че сте прав. Вътрешният инстинкт ми подсказва, че с вас търсим един и същи човек. Ето защо бих искал да помислите за временно командироване към моя екип, докато трае това разследване.

Широкото лице на Клат за миг изрази изненада, после се разля в усмивка.

— Не знам какво да кажа, господин Фабел. Имам предвид… С голямо удоволствие, но не знам как ще се получи…

— Аз ще уредя документите. Бих искал да продължите разследването си по случая Елерс и да бъдете връзка между нас и полицията на Нордерщед. Но искам също да бъдете привлечен и към този случай. Може нещо да изскочи във връзка с момичето, което намерихме на плажа, и да го пропуснем, но може да подскаже нещо на вас, след като така подробно познавате случая Елерс. Това означава, че предпочитам да се преместите засега в хамбургския отдел Убийства. Ще се погрижа да ви дадат бюро. Но трябва да наблегна, че това е временно положение, само докато трае разследването.

— Разбира се, господин комисар. Трябва да говоря с началника си, главен комисар Полман, за прехвърлянето на две-три дела на друг…

— Аз ще говоря с шефа ви, за да ви разчистя пътя и да поема всички удари.

— Няма да има такива — каза Клат. — Господин Полман ще се радва, че ми се дава възможност да проследя в дълбочина този случай.

Двамата мъже си стиснаха ръцете. Клат посочи с кимване на глава двойката, която седеше мълчаливо отзад в колата му. — Мога ли да кажа на господин и госпожа Елерс, че ще работим заедно? Смятам, че това ще им се стори… — Той търсеше точната дума. — Успокояващо.

Фабел и Ана мълчаха, докато аудито на Клат не зави към Бутенфелд.

— Значи имаме нов член на екипа — каза Ана с безизразен тон, някъде между въпрос и констатация.