Крейг Ръсел - Братът Грим

Бяха взели две коли, придружаваше ги отряд униформени. Фабел, Вернер и Мария отидоха право пред главната врата и позвъниха. Нищо. Ана и Хенк Херман бяха зад тях и повикаха униформените, които донесоха таран от своя зелено-бял патрулен опел. Вратата беше здрава, направена от дъб, който беше станал почти черен от годините. Чак след три удара на тарана ключалката беше разбита и вратата се разтвори към вестибюла.

Фабел и другите се спогледаха, преди да влязат в къщата на Бийдермайер. Всички знаеха, че са на прага на свидетелства за изключителна лудост, и всеки мислено се подготви за това, което е вътре.

То започна още от коридора. Къщата беше тъмна и мрачна отвътре и стъклена врата отделяше антрето от коридора зад него. Фабел я отвори. Направи го предпазливо, макар че никаква опасност не го дебнеше там. Бийдермайер вече беше безопасно затворен в килията си, и все пак сякаш не беше… Колосалното му присъствие се усещаше и тук. Беше голям, тесен коридор с висок таван, от който висеше полилей с три крушки. Фабел включи осветлението и помещението се изпълни с неприветлива жълтеникава светлина.

Стените бяха покрити с картини, печатни и ръкописни страници. Листове жълта хартия бяха залепени върху мазилката, всичките покрити с дребен червен ръкописен текст. Фабел ги разгледа. Всички приказки на Братя Грим бяха тук, всички написани от една и съща водена от мания ръка, всичките без нито една грешка. Съвършена лудост. Между ръкописните листове имаше печатни страници от издания на произведенията на Братя Грим. И картини. Стотици илюстрации към приказките. Фабел позна много от тях от оригиналите, които беше събрал Герхард Вайс. А имаше и други, от времето на нацизма, подобни на описаните от писателя. Фабел забеляза, че Ана Волф е спряла пред една и я разглежда подробно. Беше от 30-те години — старата вещица, нарисувана с типично еврейски черти и гърбава, подклаждаше пещта, докато хвърляше алчен късоглед поглед към русия северняк Хензел. Зад нея една също толкова северняшка Гретел беше в поза, готова да бутне вещицата в собствената й пещ. Една от най-отвратителните илюстрации, които Фабел беше виждал някога. Не можеше да си представи как се чувства Ана.

Те продължиха по коридора. От него се влизаше в няколко големи стаи, а в другия край имаше стълбище нагоре. Всички стаи бяха без мебели, но шантавите колажи на Бийдермайер бяха пръснати по тях и нагоре по стълбището, пълзяха по стените като влага или плесен. Усещаше се миризма. Фабел не можеше да я определи, но тя се промъкваше в къщата, лепнеше по стените и по дрехите на полицаите.

Фабел влезе в първата стая отляво и посочи на Вернер противоположната. Мария продължи по коридора, а Ана и Хенк тръгнаха по стълбите. Фабел разгледа стаята, в която беше влязъл. Тъмният дървен под беше прашен и както и в другите стаи, нямаше нито мебели, нито следа от обитаване.

— Шефе! — повика Ана. — Ела да видиш нещо.

Фабел изкачи стълбите, последван от Вернер. Ана стоеше пред отворена врата, която водеше в спалня. За разлика от другите стаи, тази със сигурност е била обитавана. Стените, както навсякъде, бяха покрити с изписани на ръка страници, картини и изрезки от книги. В средата имаше походно легло и малка странична масичка. Но нищо от това не привлече вниманието на Фабел. Две от стените на стаята бяха покрити с шкафове. И тези шкафове бяха пълни с книги. Фабел приближи. Не. Не книги. Една книга.

Бийдермайер сигурно беше прекарал години и беше пръскал всичките си пари, за да купува изданията на приказките на Братя Грим. Антикварни екземпляри лежаха до нови-новенички книжки джобен формат. Гравирани със злато гърбове стояха до евтини поредици. И до стотиците немски издания от почти двеста години насам имаше публикации на френски, английски и италиански език. Заглавия на кирилица, гръцки, китайски и японски бяха разпръснати между тези на латиница.

Четиримата стояха като онемели. После Фабел каза:

— Мисля, че е по-добре да намерим подземието.

— Май че го открих, или поне пътя към него. — Мария стоеше зад тях на вратата.

Тя ги поведе надолу по стълбите и по коридора. Стаята в края му беше — или е била — кухнята на къщата. Беше просторна, с готварски комплект до едната стена. Сравнителната чистота и слабото електрическо бръмчене от голям, видимо нов хладилник показваха, че освен библиотеката спалня горе, това е било единственото функциониращо жизнено пространство. Имаше две врати една до друга. Едната беше отворена и водеше в килер. Другата беше заключена с катинар.