Крейг Ръсел - Братът Грим

Пекарят седна срещу Фабел. Сам. Беше отказал защитник. Двамата униформени полицаи стояха мълчаливи зад него до стената. Лицето му изглеждаше отпуснато, дружелюбно, приятно. Лице, на което би могъл да се довериш. Човек, с когото би поприказвал в бара. Той протегна ръце, като ги изви назад, за да покаже белезниците. Леко изви глава настрана.

— Моля ви, господин Фабел. Знаете, че не представлявам никаква опасност за вас и колегите ви. Нито пък имам желание да бягам от ареста.

Фабел даде знак на един от униформените полицаи, който пристъпи напред, отключи белезниците и ги свали. После зае мястото си до стената. Фабел включи записващия апарат.

— Господин Бийдермайер, отвлякохте ли и убихте ли Паула Елерс?

— Да.

— Отвлякохте ли и убихте ли Марта Шмид?

— Да.

— Убихте ли…

Бийдермайер вдигна ръка и се усмихна със своята обезоръжаваща добродушна усмивка.

— Моля ви. Мисля, че за да спестим време, е по-добре да направя следното изявление. Аз, Якоб Грим, брат на Вилхелм Грим, регистратор на езика и душата на германските народи, отнех живота на Паула Елерс, Марта Шмид, Хана Грюн, Маркус Шилер, Бернд Унгерер, Лаура фон Клостерщад, курвата Лина — съжалявам, никога не съм знаел фамилното й име — и татуировчика Макс Бартман. Убих всичките. И се наслаждавах на всяка една секунда от всяка една смърт. Доброволно признавам, че ги убих, но не съм виновен в нищо. Техният живот беше маловажен. Единственото значение, което имаше всеки от тях, се крие в начина, по който умря. И в тази универсална, извън времето истина, която изразиха със смъртта си. В живота те не струваха нищо. Като ги убих, аз ги направих ценни.

— Господин Бийдермайер, за протокола, не можем да приемем признание от друго име, освен вашето истинско.

— Но аз ви казах истинското си име. Казах ви името на своята душа, не измислицата, записана в личните ми документи. — Бийдермайер въздъхна, сякаш отново угаждаше на дете. — Ако това ви харесва повече, аз, известен на вас под името Франц Бийдермайер, признавам, че съм убил всички тези хора.

— Помагаше ли ви някой да извършите всичките тези убийства?

— Разбира се! Естествено!

— Кой?

— Брат ми — кой друг?

— Но вие нямате брат, господин Бийдермайер! — каза Мария. — Вие сте единствено дете.

— Разбира се, че имам брат! — За пръв път дружелюбното изражение изчезна и беше заменено от нещо безкрайно по-застрашително. Хищно. — Без брат си аз съм нищо. Без мен той е нищо. Ние се допълваме един друг.

— Кой е брат ви?

Снизходителната усмивка на Бийдермайер се върна.

— Ама вие го познавате! Вече сте се срещали.

Фабел направи жест на недоумение.

— Познавате брат ми, Вилхелм Грим, под името Герхард Вайс.

— Вайс?! — обади се Мария иззад Фабел. — Твърдите, че писателят Герхард Вайс е извършил тези престъпления с вас?

— Първо, това не са престъпления. Те са творчески действия, в тях няма нищо разрушително. Те са въплъщение на истини, които се коренят поколения назад. Ние с брат ми само съобщаваме тези истини. Той не е извършил нищо с мен. Той ми сътрудничи. Точно както и преди двеста години.

Фабел се облегна назад и се вгледа в Бийдермайер. Доброжелателното, сбръчкано от усмивки лице контрастираше със заплахата, неизбежно присъща на огромната му фигура. Ето защо си си слагал маска, помисли си Фабел. Ето защо си криел лицето си. Той си представи ужасяващата гледка, която е представлявал маскираният Бийдермайер. Дивия ужас, който жертвите му сигурно са изпитвали, преди да умрат.

— Но истината, господин Бийдермайер, е, че Герхард Вайс нищо не знае за това, нали? Освен писмото, което сте изпратил до неговите издатели, не е имало истински, реален контакт между вас.

Бийдермайер отново се усмихна.

— Вие май не разбирате, нали, господин главен криминален инспектор?

— Може би не разбирам. Трябва да ми помогнете да разбера. Но първо ще ви задам важен въпрос. Може би най-важният за днес. Къде е тялото на Паула Елерс?

Бийдермайер се наведе напред и сложи лакти на масата.

— Ще си получите отговора, господин Фабел. Обещавам. Ще ви кажа къде е тялото на Паула Елерс. Но още не. Първо ще ви кажа как я намерих и защо я избрах. И ще ви помогна да разберете специалната връзка между брат ми Вилхелм, когото познавате като Герхард Вайс, и мен. — Той замълча. — Може ли да ми дадете малко вода?

Фабел пак кимна на един от униформените полицаи, който напълни вода в картонена чаша и я сложи пред Бийдермайер. Той я изпи на един дъх и звукът от гълтането се усили в тихата стая за разпити.