Крейг Ръсел - Братът Грим

— Здравейте, господин главен криминален комисар. Извинете за момент, но трябва да сложа последните две цветчета на тази торта.

Отново палецът и показалецът взеха детайла от другата му длан и го прикрепиха върху тортата. Повтори операцията и с последното цветче. Като изправи огромното си туловище, Бийдермайер се отдръпна крачка назад, за да огледа работата си, и каза:

— Готово! — После се обърна към Фабел. — Извинявайте, че ви бавя, но трябваше да довърша това. — Усмивката на едрото му лице остана дружелюбна, почти топла, и бръчиците около очите му станаха по-дълбоки. — Обичам да правя нещата добре. Да ги довършвам както трябва. Идеално. При работа като тази винаги ми се струва, че детайлът е всичко. — Той погледна другите, после пак Фабел. — Но мисля, че вече доказах това, нали? Харесвате ли работата ми, господин главен комисар? Забавлява ли ви?

Фабел посегна към хълбока си и извади пистолета от кобура. Не го насочи, но го държеше готов. Бийдермайер погледна оръжието и поклати глава като разочарован.

— Няма нужда от това, господин Фабел. Никаква нужда. Свърших си работата. Направих всичко, което бях замислил.

— Господин Бийдермайер… — започна Фабел, но пекарят вдигна ръка като пътен полицай, който спира кола. Продължаваше да се усмихва, но размерите му, цялата му маса беше по-заплашителна от всякакво изражение.

— Сега, господин Фабел, знаете, че това не е истинското ми име, нали? След всичко, което видяхте.

— Тогава какво е истинското ви име?

— Грим! — Бийдермайер се разсмя, сякаш го принуждаваха да обяснява нещо съвършено очевидно дори за дете. — Аз съм братът Грим.

Фабел чу щракване от разкопчаване на кобури.

— Франц Бийдермайер, арестувам ви като заподозрян за убийствата на Паула Елерс, Марта Шмид, Хана Грюн, Маркус Шилер, Лаура фон Клостерщад, Бернд Унгерер, Лина Ритер и Макс Бартман. Всичко, което кажете, може да се използва като доказателство.

Фабел върна пистолета в кобура, след като предварително видя през рамо, че Вернер и Мария държат Бийдермайер на мушка. Откачи чифт белезници от колана си и хвана китката на пекаря, като го обърна с гръб към себе си, за да ги закачи. Докосването до Бийдермайер го накара още по-силно да усети неговата маса и скрита сила. Китките бяха дебели и здрави, но за негово облекчение гигантът не оказа съпротива.

Когато извеждаха главния пекар навън към колите, минаха край Вера Шилер. Тъмният й поглед се задържа върху Бийдермайер, когато го водеха към изхода. Той спря и Фабел и Вернер усетиха, че държат неконтролируем обект. Усмивката изчезна от лицето на арестувания.

— Съжалявам — каза й той тихо.

Тя изсумтя, сякаш да изхвърли нещо достойно за презрение. Бийдермайер продължи нататък. Госпожа Шилер стисна лакътя на Фабел и той даде знак на Хенк и Ана да се присъединят към Вернер. Когато се обърна към Вера Шилер, в очите й имаше нещо като предизвикателство. Гласът й беше леден и остър като бръснач.

— Обичах съпруга си, господин Фабел. Обичах го много, много силно. — Изражението й остана твърдо, но сълза се процеди от ъгъла на окото й надолу по бузата. — Исках да знаете това.

Настаниха Бийдермайер на задната седалка в колата на Фабел, превит в тясното пространство. Вернер седна до него и въпреки високия си ръст изглеждаше направо дребен до пекаря.

Преди да запали мотора Фабел се обърна към Бийдермайер.

— Казахте, че сте си свършил работата. Защо го казахте? Знам, че не сте свършил всичко запланувано. Проследих връзките… Приказките… Има най-малко още една за довършване.

Бийдермайер се ухили и бръчиците около очите му пак станаха дълбоки бразди. И отново напомни на Фабел усмивката на брат му Леке и тази мисъл го вледени.

— Търпение, господин главен криминален комисар. Търпение.

13:30 ч., петък, 30 април

Управление на полицията, Хамбург

Фабел, Мария и Вернер чакаха в стаята за разпити. Бяха обсъдили стратегията още преди да дойдат и сега седяха в неловко мълчание. Всеки се чудеше какво да каже, за да наруши тишината. Но никой не можа да го направи. Вместо това Фабел и Вернер седяха до масата с магнетофон и микрофон в средата, а Мария се облягаше на стената.

Чакаха да доведат чудовището.

Чуха стъпки. Фабел знаеше, че това е медицински невъзможно, но можеше да се закълне, че усеща как се вдига кръвното му налягане. Стягаха го гърдите. Вълнение, ужас и решителност се смесваха в емоция без име. Стъпките спряха и униформен полицай отвори вратата на стаята за разпити. Други двама униформени въведоха окования в белезници Бийдермайер в стаята. Изглеждаха незначителни край неговото туловище.