Тес Геритсън - Чиракът

— Като те слуша, човек ще реши, че искам луната и звездите.

— В този случай може би е така.

— За това ли ме извикахте тук? За да ми кажете, че никога няма да го хвана?

Той се приведе към нея и внезапно по лицето му се изписаха силните емоции, които го вълнуваха.

— Ние искаме съвсем същото като теб, Джейн. Всичко по реда си. Преследвам този човек от Косово. Мислиш ли, че бих се задоволил с нещо по-малко?

— Разбирате ли сега, детектив, защо ви повикахме тук? — попита тихо Конуей. — Защо е цялата тази тайнственост?

— Струва ми се, че вече е малко прекалена.

— Но засега това е единственият начин да постигнем окончателно и пълно разкриване. Което, доколкото разбирам, всички искаме.

Младата жена задържа няколко секунди погледа си върху сенатор Конуей.

— Вие платихте за пътуването ми, нали? Самолетните билети, лимузината, хубавия хотел. Това не са парите на ФБР.

Конуей кимна. И се усмихна криво.

— Нещата, които имат истинско значение — рече той, — е най-добре да не бъдат документирани.

Небето се беше отворило и дъждът барабанеше като хиляди чукове по покрива на „Волво“-то на Дийн. Чистачките се бореха с течащата по предното стъкло вода, успявайки да разкрият не особено добра гледка към пъплещите коли и наводнените улици.

— Добре, че не летиш обратно тази нощ — каза той. — На летището вероятно цари хаос.

— В такова време бих предпочела да не се отделям от земята.

Той й хвърли развеселен поглед.

— А аз си мислех, че си безстрашна.

— Какво създаде в теб подобно впечатление?

— Ти. И доста се стараеш по въпроса. Нито за миг не сваляш бронята.

— Отново опитваш да се вмъкнеш в главата ми. Вечно го правиш.

— Навик. Точно това правех във Войната в Залива. Психологически операции.

— Е, аз не съм врагът, нали?

— Никога не съм мислил, че си, Джейн.

Младата жена вдигна поглед към лицето му и за пореден път, както винаги, се възхити от изчистените, остри линии на профила му.

— Но не ми вярваше.

— Тогава не те познавах.

— И какво, промени ли си мнението?

— Защо според теб те помолих да дойдеш във Вашингтон?

— О, не знам — отвърна тя и дръзко се засмя. — Защото ти липсвах и нямаше търпение да ме видиш пак?

Мълчанието му я накара да се изчерви. Внезапно се почувства глупава и безразсъдна, а точно тези качества бе презирала винаги в другите жени. Загледа се през прозореца, избягвайки погледа му. Собственият й глас, собствените й глупави думи продължаваха да звънтят в ушите й.

Колите отпред най-сетне бяха започнали да се движат отново, гумите им потъваха в дълбоките локви.

— Всъщност — каза той — наистина исках да те видя.

— О?

Думата прозвуча безгрижно в устата й. Вече се беше изложила достатъчно; нямаше да повтори грешката си.

— Исках да се извиня. Задето казах на Маркет, че според мен не си най-добрият вариант за това разследване. Сгреших.

— Кога го реши?

— Няма определен момент. Просто като… като те наблюдавах как работиш, ден след ден. Като виждах колко си фокусирана. Как се стремиш всичко да бъде както трябва. — И после додаде тихо: — И тогава открих с какво е трябвало да се справяш от миналото лято. Проблеми, за които нямах представа.

— Ау. „И въпреки всичко успява да си върши работата.“

— Мислиш, че изпитвам жалост към теб — рече Дийн.

— Не е особено ласкателно да чуеш: „Виж колко е постигнала въпреки онова, с което е трябвало да се справя“. В такъв случай ми дай медал на Специалните олимпийски игри. Онези за емоционално разбитите ченгета.

Той въздъхна раздразнено.

— Винаги ли търсиш скрит мотив зад всеки комплимент, зад всяка похвална дума? Понякога хората мислят това, което говорят, Джейн.

— Ти поне разбираш защо съм повече от скептична във връзка с всяко нещо, което ми казваш.

— Мислиш, че все още крия някакви тайни.

— Вече не знам какво да мисля.

— Но непременно трябва да крия някаква тайна, нали? Защото ти определено не заслужаваш искрен комплимент от мен.

— Разбирам какво искаш да кажеш.

— Възможно е. Но не вярваш наистина. — Спря пред червения светофар и я погледна. — На какво се дължи целият този скептицизъм? Толкова ли ти беше трудно да бъдеш Джейн Ризоли?

Тя се засмя уморено.

— Да не навлизаме в тези води, Дийн.

— С факта, че си жена-полицай ли е свързано?

— Вероятно сам можеш да попълниш празнините.

— Колегите ти очевидно те уважават.

— С някои забележими изключения.