Тес Геритсън - Чиракът

— Страхувам се, че има още неща, които не сме ви казали.

— Още?

Дийн бръкна в папката хармоника и извади оттам друга снимка от местопрестъпление. Макар Джейн да мислеше, че е подготвена за четвъртата фотография, тя като че ли й нанесе удар в цялото тяло. Видя млад, рус мъж с едва набол мустак. Беше изтъкан по-скоро от сухожилия, отколкото от мускули, гръдният му кош представляваше кокалест свод от ребра, слабите му рамене стърчаха напред като бели издатини. Виждаше ясно предсмъртния израз на мъжа, изкривените от ужас мускули на лицето му.

— Тази жертва е била открита на двайсет и девети октомври миналата година — каза Дийн. — Тялото на съпругата така и не е намерено.

Ризоли преглътна с усилие и отмести поглед от лицето на жертвата.

— Пак ли Косово?

— Не. Фейетвил, Северна Каролина.

Тя го погледна сепнато. Не отмести очи, като срещна погледа му, усещайки как я обзема гняв.

— За колко още не си ми казал? Колко общо са проклетите случаи?

— Това са всички, за които знаем.

— Което значи, че може да има и други?

— Възможно е. Но ние нямаме достъп до тази информация.

Тя го изгледа невярващо.

— ФБР да няма достъп?

— Агент Дийн има предвид — намеси се Конуей, — че може да има случаи извън нашата юрисдикция. Страни, до чиято криминална база данни нямаме достъп. Спомнете си, говорим за военни зони. Области на дълбоки политически промени. Места, които биха привлекли нашия извършител. Места, където би се чувствал у дома си.

Убиец, който се движи свободно през океаните. Чийто ловен район не познава национални граници. Помисли за всичко, което бе научила за Властващия. За бързината, с която се бе справял с жертвите си. За копнежа му за контакт с мъртвите. За използването на нож тип „Рамбо“. И за влакната от парашут… мръснозелени. Усещаше погледите на двамата си събеседници, докато преработваше в ума си старата информация въз основа на това, което току-що бе казал сенаторът. Те я изпитваха, чакаха да видят дали щеше да оправдае очакванията им.

Младата жена погледна последната снимка.

— Казахте, че това последно нападение е станало във Фейетвил.

— Да — отвърна Дийн.

— В този район има военна база. Нали?

— Форт Браг. На около десет мили северозападно от Фейетвил.

— Колко са разположените в тази база?

— Около четирийсет и една хиляди на активна служба. Там се помещават Осемнайсети въздушен корпус, Осемдесет и втора въздушна дивизия и Армията за специални операции.

Фактът, че Дийн й бе отговорил без колебание, показваше, че смята тази информация за важна за случая. Информация, която вече се бе намирала на върха на езика му.

— Затова ме държа на тъмно, нали? Имаме работа с човек със специални бойни умения. Някой, на когото му плащат да убива.

— И нас като теб ни държаха на тъмно. — Дийн се приведе напред, лицето му се озова толкова близо до нея, че вече не беше в състояние да се фокусира върху нищо друго, освен върху него . Конуей и всичко останало в стаята изчезна. — Когато прочетох VICAP доклада, изпратен от полицията във Фейетвил, пред очите ми изплуваха случаите от Косово. Убиецът все едно бе написал името си, толкова еднакви бяха характеристиките. Позицията на тялото на жертвата от мъжки пол. Типът острие, използвано за нанасяне на финалния удар. Порцелановата или стъклена чаша, поставена в скута на жертвата. Отвличането на съпругата. Незабавно взех самолет до Фейетвил и прекарах две седмици с местните власти, подпомагайки разследването им. Заподозрян така и не беше идентифициран.

— Защо не можеше да ми кажеш това преди? — попита Ризоли.

— Заради евентуалната самоличност на нашия извършител.

— Не ме интересува, дори да е генерал с четири звезди. Имах право да знам за случая във Фейетвил.

— Ако това беше от значение да идентифицираш бостънския заподозрян, щях да ти го кажа.

— Каза, че във Форт Браг са разположени четирийсет и една хиляди войници на активна служба.

— Да.

— Колко от тези мъже са служили в Косово? Предполагам, че си задал този въпрос.

Дийн кимна.

— Поисках списък от Пентагона с всички войници, чиято служба съвпада като места и дати с тези убийства. Властващия не е в списъка. Само няколко от тези мъже сега живеят в Ню Ингланд и излезе, че нито един от тях не е нашият човек.

— От мен се очаква да ти се доверя в това?

— Да.

Младата жена се изсмя.

— Това изисква невероятно голяма вяра.

— И двамата проявяваме невероятно голяма вяра тук, Джейн. Аз се обзалагам, че мога да ти имам доверие.