Тес Геритсън - Чиракът

— За какво? Досега не си ми казал нищо секретно.

В последвалото мълчание Дийн погледна към Конуей, който кимна почти незабележимо. Така без думи те се договориха да я запознаят с тази толкова важна част от пъзела.

— Чували ли сте някога за „потапяне на овце“, детектив? — попита сенаторът.

— Предполагам, този термин няма нищо общо с истинските овце.

Той се усмихна.

— Не, няма. Това е военен жаргон. Става дума за практиката на ЦРУ понякога да взема за някои мисии войници от армията, обучени за специални операции. Така стана в Никарагуа и Афганистан, когато специалните оперативни групи на ЦРУ имаха нужда от допълнителни хора. В Никарагуа така отидоха много „тюлени“, за да минират пристанищата. В Афганистан влязоха Зелени барети, за да тренират муджахидини. Докато работят за ЦРУ, тези войници стават всъщност офицери на ЦРУ. Заличават ги от документацията на Пентагона. Армията не разполага с документация за тяхната дейност.

Джейн погледна към Дийн.

— В такъв случай списъкът, който ти е дал Пентагонът, имената на войниците от Фейетвил, служили в Косово…

— Списъкът беше непълен — довърши той.

— До каква степен? Колко имена липсваха?

— Не знам.

— Пита ли ЦРУ?

— Ето тук се натъквам на стени.

— Не са съгласни да назоват имена?

— Не трябва да го правят — намеси се Конуей. — Ако вашият извършител е участвал в черни операции зад граница, това никога няма да бъде признато.

— Дори ако тяхното момче сега убива на местна почва?

— Особено ако убива на местна почва — отвърна Дийн. — Това би било истинска катастрофа в отношенията с обществеността. Ами ако той реши да говори? Каква деликатна информация би могла да достигне чрез него до пресата? Мислиш ли, че ЦРУ иска да знаем, че тяхно момче нахлува в къщите и коли невинни граждани? Че се възползва от женски трупове? Няма начин това да бъде скрито от първите страници.

— И какво в такъв случай ви каза Управлението?

— Че нямат информация, която би могла да бъде отнесена към убийството във Фейетвил.

— Звучи като стандартен отговор, с цел да се отървеш от някого.

— Беше много повече от това — увери я Конуей. — Ден след като отправи това запитване към ЦРУ, агент Дийн беше изтеглен от разследването във Фейетвил и инструктиран да се върне във Вашингтон. Заповедта дойде директно от канцеларията на заместник-директора на ФБР.

Ризоли го гледаше, изумена от дълбоката секретност, в която бе забулена самоличността на Властващия.

— Ето кога агент Дийн се обърна към мен — каза сенаторът.

— Защото сте в Комитета на въоръжените служби ли?

— Защото се познаваме от години. Морските пехотинци намират начин да се откриват. И си вярват. Той ме помоли да направя някои запитвания вместо него. Но се страхувам, че не успях да напредна нито крачка.

— Дори един сенатор не е успял да го направи?

Конуей се усмихна с ирония.

— Демократичен сенатор от либерален щат, трябва да добавим. Може да съм служил на страната си като войник. Но някои елементи от защитата никога няма да ме приемат напълно. Или да ми вярват.

Джейн сведе поглед към снимките върху масичката за кафе. Към галерията от мъртви мъже, избрани да бъдат заколени не заради политическите си разбирания, етническата си принадлежност или своите вярвания, а защото имаха красиви съпруги.

— Можехте да ми кажете това преди седмици — промълви тя.

— При полицейските разследвания информацията изтича като през сито — отвърна Дийн.

— Не и при моите.

— При всяко полицейско разследване. Ако тази информация беше споделена с твоя екип, в крайна сметка щеше да стигне до медиите. А тогава работата ти щеше да привлече погледите на неподходящи хора. Хора, които щяха да се опитат да ти попречат да осъществиш арест.

— Наистина ли мислиш, че биха го защитили? След всичко, което е направил?

— Не, мисля, че не по-малко от нас искат да го приберат на топло. Но искат да го направят тихомълком, без да привлекат погледа на обществеността. Очевидно са му изгубили следите. Измъкнал се е изпод контрола им и убива граждани. Превърнал се е в ходеща бомба със закъснител и те не могат да си позволят да пренебрегват проблема.

— И ако го хванат преди нас?

— Никога няма да го разберем, нали? Просто убийствата ще спрат. А ние вечно ще се питаме какво точно става.

— Не бих нарекла подобно нещо „удовлетворително приключване на случая“ — каза Ризоли.

— Не, ти искаш справедливост. Арест, съд, присъда. Всичко по реда си.