Тес Геритсън - Чиракът

Той кимна.

— Аз бях с първия екип на ФБР, който пристигна през юни 1999 година. Отидохме по молба на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. В тази първа мисия участваха шейсет и пет души от нашите хора. Задачата ни беше да локализираме и запазим доказателствата в една от най-големите сцени на престъпление в историята. Събирахме балистични доказателства от местата на кланетата. Изровихме и направихме аутопсии на повече от сто жертви с албански произход и вероятно не успяхме да открием още няколкостотин. И през цялото време, докато бяхме там, убийствата продължаваха .

— Убийства за отмъщение — намеси се Конуей. — Напълно предвидими в контекста на онази война. Или на която и да е война. И двамата с агент Дийн сме бивши военноморски служители. Аз служих във Виетнам, а агент Дийн е участвал в Пустинна буря. Виждали сме неща, за които не сме в състояние да говорим, неща, които ни карат да се питаме защо човешките същества се смятат за по-добри от животните. По време на войната сърби убиваха албанци, а след войната албанската АОК 18 18 Армия за освобождение на Косово — терористична организация на етническите албанци в Косово, която в края на 90-те години на XX век се бори за отделянето на провинцията от Сърбия. — Бел.прев. убиваше сръбски граждани. Ръцете и на двете страни са доста изцапани с кръв.

— И в началото помислихме, че тези убийства са именно част от това — каза Дийн, сочейки снимките от местопрестъплението върху масичката за кафе. — Отмъщение след войната. Нашата мисия не беше да се справяме с върлуващото беззаконие. Бяхме там именно по молба на Трибунала, за да преработваме доказателствения материал от военни престъпления. Не тези.

— Но въпреки това ги преработихте — рече Ризоли, поглеждайки логото на ФБР върху доклада от аутопсията. — Защо?

— Защото ги разпознах като това, което са — отвърна той. — Тези убийства не се базираха върху етнически предразсъдъци. Двама от мъжете бяха албанци, а единият — сърбин. Но ги свързваше нещо общо — имаха млади съпруги. Привлекателни съпруги, които бяха отвлечени от дома си. При третата атака разпознах почерка на убиеца. Разбрах какво имаме насреща си. Но тези случаи попадаха под юрисдикцията на местната правна система, не на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, който ни бе извикал там.

— И какво бе направено? — попита Джейн.

— С една дума? Нищо. Нямаше арести, защото така и не беше идентифициран заподозрян.

— Разбира се, имаше следствие — добави Конуей. — Но помислете за ситуацията, детектив. Хиляди военни жертви, погребани в повече от сто и петдесет масови гроба. Чуждестранни умиротворителни сили, опитващи се да поддържат някакъв ред. Въоръжени разбойници, скитащи из бомбардирани села в търсене на причина да убиват. И самите граждани, даващи воля на стара омраза. Бил е истински Див Запад и престрелки са избухвали заради наркотици, семейни вражди или лична вендета. И почти винаги убийството се отдавало на етническото напрежение. Как можеш да отличиш едно убийство от друго? При толкова много убийства.

— За един сериен убиец това е бил раят на Земята — заключи Дийн.

Джейн го погледна. Новината за военната му служба я бе изненадала. Всъщност вече го беше видяла в поведението му, във властния му вид. Несъмнено имаше представа от първа ръка за военни зони и беше запознат със сценария, който победителите неизменно разиграваха във войната. Унижаването на врага. Грабенето на плячка.

— Нашият извършител е бил в Косово — промълви тя.

— Точно това е мястото, където може да процъфтява — потвърди Конуей. — Където насилствената смърт е ежедневие. На такова място един убиец може да върши всякакви ужасии и да се измъкне, без някой да забележи разликата. Няма как да се разбере колко убийства са приписани на военните действия.

— Значи може би имаме работа с неотдавнашен имигрант — заяви Ризоли. — Бежанец от Косово.

— Това е една от възможностите — отвърна Дийн.

— Възможност, за която си знаел през цялото време.

— Да.

Отговорът му прозвуча без капка колебание.

— Но запази за себе си тази толкова важна информация. Стоеше встрани и гледаше, докато глупавите ченгета се въртят в порочен кръг.

— Дадох ви възможност да направите сами своите заключения.

— Да, но без да знаем всички факти. — Тя посочи към снимките. — Това би могло да промени много.

Двамата мъже се спогледаха. Тогава Конуей каза: