Тес Геритсън - Чиракът

— Защо?

— Точно обратното е на това, което съм. Това, което се опитвам да бъда.

— Страхуваш се да не те заразя.

— Все едно се приближаваш прекалено много до огъня. Той ни привлича, макар да знаем дяволски добре, че ще ни изгори.

Джейн притисна устните си в неговите.

— Малко опасност — прошепна тя — може да бъде изключително възбуждаща.

Вечерта премина в нощ. Отмиха потта от телата си под душа и застанаха ухилени пред огледалото, облекли еднакви хотелски роби. Поръчаха си вечеря и я изядоха в леглото, полята с вино, включили телевизора на комедийния канал. Тази вечер нямаше да пускат Си Ен Ен, нямаше да позволят на лошите новини да им развалят настроението. Джейн искаше тази нощ да бъде на милион мили от Уорън Хойт.

Но дори разстоянието и комфортът на мъжката прегръдка не успяха да прогонят Хойт от сънищата й. Събуди се рязко в мрака, мокра от потта на страха, не на страстта. Въпреки думкането на сърцето, успя да чуе звъна на мобилния си телефон. Трябваха й няколко секунди, за да се измъкне от обятията на Дийн, да се протегне през него към нощното шкафче от неговата страна на леглото и да отговори на обаждането.

— Ризоли.

Приветства я гласът на Фрост.

— Предполагам, че те събудих.

Тя премигна към часовника на радиото.

— Пет часа сутринта? Да, безопасно предположение от твоя страна.

— Добре ли си?

— Да. Защо?

— Виж, знам, че летиш обратно насам днес. Но реших, че е по-добре да знаеш, преди да си пристигнала.

— Какво?

Той не отговори веднага. Чу как от другия край на телефона го попитаха нещо във връзка с прибирането в торбички на доказателствен материал и разбра, че в този момент той работеше на поредното местопрестъпление.

Дийн се размърда до нея, смутен от внезапното й напрежение. Седна в леглото и запали осветлението.

— Какво става?

Фрост се върна на линията.

— Ризоли?

— Къде си? — попита тя.

— Повикаха ме за едно десет шейсет и четири. Сега съм там…

— Защо реагираш на обаждания за проникване с взлом?

— Защото става дума за твоя апартамент.

Младата жена притихна, притиснала телефона в ухото си, и чу пулсациите на сърцето си.

— Тъй като не беше в града, временно прекратихме наблюдението на твоята сграда — обясни Фрост. — Съседката ти по коридор, в апартамент две-нула-три, се обадила. Мис, ъъъ…

— Спигъл — промълви Джейн. — Джинджър.

— Да. Изглежда много умно момиче. Казва, че работела като барманка в „Макгинти“. Прибирала се от работа и забелязала стъкло под пожарното стълбище. Вдигнала поглед и видяла, че прозорецът ти е счупен. Веднага се обадила на 911. Първият пристигнал на мястото полицай си дал сметка, че това е твоят апартамент. И ми се обади.

Дийн докосна ръката й с ням въпрос в очите. Тя не му обърна внимание. Изкашля се и успя да попита с измамно спокойствие:

— Взел ли е нещо?

Не беше нужно да казва името му — и двамата знаеха кой го е направил.

— Това ще трябва да ни кажеш ти, като дойдеш — отговори Фрост.

— Там ли си сега?

— В дневната ти съм.

Младата жена затвори очи; почти й се гадеше от ярост при мисълта, че непознати нахлуват в дома й. Че отварят шкафовете й, докосват дрехите й. Че се помайват над най-интимните й притежания.

— Струва ми се, че нищо не е пипнато — каза Фрост. — Телевизорът и CD-плейърът ти са тук. На кухненския плот има голям буркан с монети. Има ли нещо друго, което биха искали да откраднат?

Душевният ми покой. Разумът ми.

— Ризоли?

— Не се сещам за нищо.

Настъпи пауза. След което той добави тихо:

— Ще прегледам всичко с теб, сантиметър по сантиметър. Като се прибереш вкъщи, ще го направим заедно. Хазаинът вече закова прозореца, за да не влиза дъжд. Ако искаш да останеш известно време в дома ми, знам, че Алис няма да има нищо против. Имаме стая за гости, която никога не е била използвана…

— Аз съм добре — увери го тя.

— Това не е проблем…

— Добре съм.

В гласа й имаше гняв, и гордост. Най-вече гордост.

Фрост я познаваше достатъчно добре, за да не се впечатли и обиди. И каза невъзмутимо:

— Обади ми се веднага, щом се прибереш.

Дийн я наблюдаваше внимателно, докато Джейн затвори телефона. Изведнъж й стана непоносимо да я гледат, когато е гола и уплашена. Когато е изложила напълно уязвимостта си. Скочи от леглото, отиде в банята и заключи вратата. Миг по-късно той почука.

— Джейн?

— Смятам да си взема душ.

— Не ме изолирай така. — Почука отново. — Излез да поговорим.