Джефри Дивър - И няколко червени рози

— Но — добави О’Нийл — мога да отложа задачите с ден-два.

— Добре — въздъхна Овърби, доволен, че е привлякъл допълнителна помощ. Винаги гледаше да разпредели отговорността, в случай че разследването се обърка, дори ако накрая се наложи да сподели и лаврите.

Данс се зарадва, че ще работят заедно с О’Нийл.

— Ще взема заключението на криминалистите от Питър Бенингтън — каза О’Нийл.

Макар да не беше експерт в съдебномедицинската област, солидното упорито ченге разчиташе на традиционните следователски похвати — издирване, полева работа и анализ на местопрестъплението. Понякога и на силови методи. Независимо от избрания подход обаче О’Нийл беше добър полицай — в цялата история на шерифството не отстъпваше на никого по брой арестувани и — най-важното — осъдени престъпници.

Данс си погледна часовника.

— А аз ще отида да разпитам очевидеца.

Овърби реагира с известно закъснение:

— Очевидец? Не знаех, че има свидетел.

Тя не му напомни, че и за това го е уведомила в съобщението.

— Има — отсече взе си чантата и се запъти навън.

— Колко тъжно! — възкликна жената.

Съпругът зад волана на форда я изгледа. Току-що бе напълнил резервоара за седемдесет долара. Не беше в настроение. Заради цените на бензина и понеже преди миг зърна съблазнителното голф игрище „Пебъл Бийч“, на което не би могъл да си позволи да играе дори да успее да придума жена си.

И определено не му се слушаха тъжни неща.

След двайсетгодишен брак обаче нямаше как да не попита:

— Кое?

Гласът му прозвуча малко по-остро, отколкото му се искаше.

Тя не обърна внимание на тона му.

— Ето там.

Той погледна, ала пред тях се разстилаше само безлюдната магистрала, виеща се през горите. Жена му не сочеше нищо конкретно. Раздразни го още повече.

— Чудя се какво ли се е случило.

Канеше се да я прекъсне язвително, когато видя какво му показва.

И веднага го обзе чувство за вина.

В пясъка пред тях, на около петнайсетина метра се издигаше мемориал на загинали в пътно произшествие — грубо оформен кръст и букет тъмночервени рози.

— Тъжно е — повтори като ехо той и се замисли за децата си — двама тийнейджъри, които още го плашеха до смърт, щом седнеха зад волана. Представи си как ще го заболи, ако им се случи нещо такова. Разкая се за поведението си.

Поклати глава, взрян в разтревоженото лице на съпругата си. Минаха край импровизирания кръст. Тя сведе очи.

— Божичко! Станало е току-що.

— Така ли?

— Да. Изписана е днешната дата.

Той потръпна и се насочи към близкия бряг, препоръчан им от някого заради красивата гледка.

— Има нещо странно — отбеляза той.

— Какво, скъпи?

— Разрешената скорост в този участък е трийсет и пет километра в час. Как е възможно да стане фатална катастрофа?

— Младежи вероятно — вдигна рамене жена му. — Карали са пияни.

Кръстът определено промени настроението му. „Хайде — рече си съпругът, — ами ако беше в Портланд и си блъскаше главата със сметки и догадки какво ли ще измисли Лео на следващото отборно състезание? Остават ти още пет дни отпуска в най-красивата калифорнийска местност. И без това няма начин кракът ти да стъпи на «Пебъл Бийч». Престани да се цупиш.“

Отпусна ръка върху коляното на жена си и потегли към брега, макар утринта да посивя в спусналата се мъгла.

Движейки се по магистрала № 68, Катрин Данс се обади на децата. Баща й Стюарт ги караше към лятното им училище. Заради ранната среща в хотела Катрин остави дванайсетгодишния Уес и десетгодишната Маги да преспят у родителите й.

— Здрасти, мамо! — изчурулика Маги. — Ще отидем ли у Роузи на вечеря днес?

— Ще видим. Имам важен случай.

— Снощи приготвихме сами спагетите за вечеря. Баба ми помагаше. Разбъркахме брашно, яйца и вода. Баба каза, че ги правим от нулата. Какво означава „от нулата“?

— От основните съставки. Не сте ги купили готови.

— Аха.

— До скоро, скъпа. Обичам те. Искам да чуя и брат ти.

— Здрасти, мамо.

Уес се впусна в дълъг монолог за играта на тенис, планирана за днес.

Уес беше на дванайсет и Данс подозираше, че вече е започнал да изкачва стръмния път към зрелостта. Понякога си беше нейното малко момче, понякога — затворен в себе си тийнейджър. Изгуби баща си преди две години и едва сега започваше да смъква бремето на тъгата. Маги, макар и по-малка, беше по-издръжлива.

— Майкъл не се е отказал да излиза с лодката през почивните дни, нали?

— Определено.