Джефри Дивър - И няколко червени рози

Стотици хора с колела минаваха ежедневно по този участък.

— Мотив?

— Не е кражба, нито сексуално насилие. Сякаш е искал да я убие. Бавно.

Данс пое рязко дъх.

— Заподозрени?

— Няма.

— А онова, което спомена по телефона? — обърна се Данс към Ти Джей. — Че имало нещо странно. Нещо повече по въпроса?

— А! — припряно възкликна младият агент. — Кръстът край шосето…

Калифорнийското бюро за разследване има широки пълномощия, но обикновено поема тежките престъпления — организирана престъпност, терористични заплахи, корупция и финансови злоупотреби. Убийство в район, където седмично убиват поне по един гангстер, не би предизвикало особено внимание.

Ала случаят с Тами Фостър беше различен.

В деня преди отвличането пътен полицай беше открил в пясъците на магистрала № 1 кръст — крайпътен мемориал — върху който беше написана утрешната дата.

Когато чул за момичето, нападнато недалеч край същата магистрала, полицаят си помислил дали с кръста убиецът не е обявил намеренията си. Върнал се и го взел. Криминалистите от Монтерейското шерифство открили в багажника, където била затворена Тами Фостър, листо от розов цвят, напомнящо онези в букета до кръста.

На пръв поглед нападението изглеждаше случайно и без очевиден мотив. Налагаше се да обмислят дали престъпникът не е набелязал и други жертви.

— Улики от кръста? — попита О’Нийл.

— Честно казано, инспектор О’Нийл — изкриви лице по-младшият му колега, — пътният полицай захвърлил и кръста, и цветята в багажника си.

— Не стават за снемане на отпечатъци?

— Опасявам се. Полицай Бенингтън каза, че е направил всичко възможно да открие нещо. — Питър Бенингтън беше опитният, педантичен шеф на монтерейската криминална лаборатория. — Ала не открил нищо. Поне при предварителното изследване. Никакви отпечатъци, освен тези на пътния полицай. Само пясък и прах. Кръстът е направен от клони, овързани с цветарска тел. Надписът с датата е изрязан от картон. Химикалката е обикновена. А буквите са печатни. Ще ни помогнат само ако вземем мостра от заподозрян… Ето снимка на кръста. Доста зловеща. Като от „Проклятието Блеър“.

— Добър филм — додаде Ти Джей. Данс не разбра дали се шегува.

Вгледаха се в снимката. Наистина беше зловеща — клоните приличаха на изкривени черни кости.

Дали съдебните медици биха могли да ги насочат? Данс имаше приятел, с когото работиха заедно неотдавна. Линкълн Райм беше частен съдебномедицински консултант от Ню Йорк. Макар да страдаше от квадриплегия, се славеше като най-добър криминолог в страната. Тя се запита дали би открил нещо полезно на местопрестъплението. Сигурно. Но най-универсалното правило в полицейската работа е да се справяш с наличното.

Забеляза нещо на снимката.

— Розите…

О’Нийл веднага се досети:

— Правилно. Навярно са от магазин, а не от нечий двор.

— Но, шефе — обади се Ти Джей, — в околността сигурно има хиляда цветарници.

— Не казвам, че ще ни отведе до прага му — уточни Данс. — Все пак е нещо. Но да не прекаляваме с оптимизма. Може и да ги е откраднал.

Намръщи се; искаше й се да не се окаже права.

— Ясно, шефе.

— Къде точно беше кръстът?

— Край магистрала № 1. Южно от Марина. — Той посочи мястото на стенната карта на Данс.

— Видял ли е някой кой го поставя? — обърна се тя към полицая от шерифството.

— Не, мадам, поне според пътния полицай. И в тази част на магистралата няма камери. Но продължаваме да търсим свидетели.

— Магазини? — попита О’Нийл точно когато Данс понечи да зададе същия въпрос.

— Магазини ли?

О’Нийл огледа картата.

— От източната страна на магистралата. В крайпътните молове трябва да има камери. Може някоя да е насочена натам. Поне ще разберем модела и марката на колата, ако е шофирал.

— Ти Джей — нареди Данс, — провери!

— Разбрано, шефе! Там има страхотен клуб. Един от любимите ми.

— Добре.

Пред вратата се появи сянка.

— О! Не знаех, че се събирате тук.

Чарлс Овърби, наскоро назначеният началник на Бюрото, влезе в кабинета. Петдесет и пет годишният мъж със загоряло лице и крушовидно тяло бе достатъчно атлетичен за няколко игри на тенис или голф седмично, но волейболът го оставяше без дъх.

— Чакам в кабинета си от… от доста време.

Данс се направи, че не вижда как Ти Джей дискретно погледна часовника си. Подозираше, че Овърби се е появил току-що.

— Добро утро, Чарлс — поздрави Катрин. — Може би съм забравила да спомена мястото на срещата. Съжалявам.