Джефри Дивър - И няколко червени рози

Всички в „Женското крило“ се чудеха дали той или някоя от любовниците му са открили дамските превръзки, които Данс и Рамирес тайно складираха в кабинета, куфарчето и колата му.

Данс и О’Нийл поздравиха Мериелън. Без да й мигне окото — неизменно подчертано от силно почернени клепки — ведрата, енергична жена еднакво успешно дърпаше конците и на семейния, и на професионалния живот на колегите си. На всичкото отгоре беше ненадмината кулинарка.

— Добро утро, Мериелън. Казвай какво има.

— Здрасти, Катрин. Заповядай.

Катрин погледна, но не се поддаде на библейското изкушение — шоколадовите курабийки в купата върху бюрото на Мериелън. О’Нийл обаче не устоя.

— Такива вкусни неща не съм опитвал от седмици.

Яйца по бенедиктински…

Мериелън се засмя доволно.

— Така… Пак се обадих на Чарлс и пак оставих съобщение. Честно — въздъхна тя. — Не вдига. Ти Джей и Рей са вътре. А, инспектор О’Нийл, дойде и един ваш колега от шерифството.

— Благодаря. Неоценима си.

В кабинета завариха жилавия младеж Ти Джей Сканлън, настанил се на стола й. Червенокосият агент скочи.

— Здрасти, шефе. Как мина прослушването?

Имаше предвид показанията.

— Събрах им погледите като истинска звезда!

После съобщи лошата новина, че защитата е поискала изслушване за имунитет.

Ти Джей се намръщи. И той имаше вземане-даване със заподозрения, и като Катрин искаше престъпникът да получи присъда.

Ти Джей си вършеше добре работата, макар да бе най-нетрадиционният агент в институция, прословута с консервативния си подход и поведение. Днес носеше джинси, поло и спортно сако на карета, което наподобяваше овехтелите ризи в гардероба на баща й. Доколкото беше запозната, Ти Джей притежаваше една вратовръзка — вносен модел „Еди Гарсия“. Младежът страдаше от остра носталгия по шейсетте. В кабинета му жизнерадостно бълбукаха две цветни лампи.

Беше само няколко години по-млад от Данс, но помежду им зееше поколенческа пропаст. Все пак професионално се сработваха. Ти Джей предпочиташе соловите акции — противно на правилата в Бюрото, но си партнираше редовно с Катрин, включително за сложния случай с екстрадицията в Мексико.

Мълчаливият Ред Каранео, новобранец в Бюрото за разследване, беше пълна противоположност на Ти Джей. Наближаваше трийсетте, с мрачно, замислено лице и стройно тяло. Днес носеше сив костюм и бяла риза. Душевно бе много зрял за годините си, загрубял от работата като ченге под прикритие в каубойския град Рино, Невада. После влошеното здраве на майка му го принудило да се премести тук с жена си. Каранео държеше чаша с кафе. Между показалеца и палеца на ръката му имаше малък триъгълен белег — спомен от неотдавнашните му срещи с гангстерите в Рино. Данс го смяташе за най-уравновесения и сдържан от всички по-млади агенти в Бюрото и понякога се питаше дали горчивият професионален опит не е допринесъл за това.

Полицаят от Монтерейското шерифство — с типичната възкъса коса — се представи и обясни какво се е случило. Рано сутринта местно младо момиче било отвлечено от паркинг в центъра на Монтерей, отвъд Алварадо. Тами Фостър била завързана и натоварена в багажника на собствената си кола… Нападателят я откарал до брега край града и я оставил да се удави в прилива.

Данс потръпна при представата как водата прониква в тясното пространство и вледенява тялото на момичето.

— В нейната кола? — учуди се О’Нийл. Люлееше се на задните крака на стола — навик, от който Данс се опитваше да отучи сина си (подозираше, че го е възприел от О’Нийл). Столът скърцаше под тежестта му.

— Точно така, сър.

— На кой бряг?

— Надолу, южно от Хайландс.

— Безлюден?

— Да. Никой не се е мяркал там. Няма никакви свидетели.

— Има ли свидетели от клуба, откъдето е отвлечена? — намеси се Данс.

— Не. И паркингът е без охранителни камери.

Данс и О’Нийл се замислиха.

— Значи му е трябвало друго превозно средство близо до брега, където я е оставил. Или е имал съучастник.

— Криминалистите намериха стъпки в пясъка в посока към магистралата. Над нивото на прилива. Но пясъкът е твърде мек. Не може да се вземе отпечатък от подметката и да се прецени размерът. Но определено са на един човек.

— И никакви следи край шосето или в околните храсти от кола, дошла да го вземе?

— Не, сър. Хората ни откриха само следи от велосипедни гуми в отбивката. Може да са оставени същата вечер или преди седмица. Не можем да идентифицираме следите. Нямаме база-данни за велосипеди — обясни той на Данс.