Джефри Дивър - И няколко червени рози

— Не… — затвори очи Данс.

О’Нийл изсумтя гневно.

Толкова усилия…

„Ами ако се измъкне? — помисли си Данс, но после осъзна, че няма какво да добави, освен: — Ако се измъкне, аз губя.“

Брадичката й затрепери.

— Екипът ми подготвя отговора — успокои ги Сийболд. — Добри са. Най-добрите в службата.

— Каквото и да струва, Ърни — заяви Данс, — няма да се откажа. Искам го.

— Не си единствена, Катрин. Правим всичко възможно.

Ако се измъкне…

— Ала искам да действаме с нагласата, че ще спечелим.

Думите на Сийболд прозвучаха уверено и Катрин се поободри. Започнаха. Юристът разпитваше подробно за престъплението — на какво са били очевидци и какви улики са събрали.

Сийболд беше опитен прокурор и знаеше какво прави. След един час жилестият мъж седна и заяви, че засега е чул достатъчно. Очакваше и друг свидетел — местен пътен полицай, съгласил се даде показания.

Благодариха на прокурора, а той обеща да им се обади веднага щом съдията се произнесе по молбата за имунитет.

Данс и О’Нийл тръгнаха към фоайето, но той спря и се намръщи.

— Какво има? — попита Катрин.

— Да го ударим на живот.

— Моля?

О’Нийл кимна към разкошния ресторант-градина с гледка към каньона и океана.

— Имаме време. Кога за последно някой ти е сервирал яйца по бенедиктински?

— Коя година сме? — замисли се Данс.

— Хайде — усмихна се той. — Няма да закъснеем.

— Не знам. — Тя погледна часовника си.

Не беше го удряла на живот като ученичка, камо ли като агент в Бюрото.

После се укори за колебанието. Майкъл беше приятен събеседник, а общуваха предимно служебно.

— Давай.

Върна се в тийнейджърските години, но сега усещането бе по-приятно.

Настаниха ги в края на градината; масата им предлагаше изглед право към хълмовете. Ранното слънце грееше в ясната прохладна юнска сутрин.

Сервитьорът — не в строга униформа, ала с безупречно бяла риза — им донесе менюто и им наля кафе. Очите на Данс се спряха на страницата, където ресторантът рекламираше прословутия си специалитет. „Как не!“ — помисли си и видя, че О’Нийл е съсредоточен в същото предложение.

Засмяха се.

— Когато ни повикат пред съдебните заседатели или за процеса — каза той. — Тогава ще пием и шампанско.

— Заслужено.

В този момент телефонът на О’Нийл звънна. Той погледна екрана. Данс веднага долови промяната в езика на тялото му — изправи рамене, прибра лакти, а погледът му се насочи някъде над телефона.

Позна кой е дори преди да чуе приветливото му: „Здравей, мила.“

Данс разбра от разговора на О’Нийл, че на съпругата му Ан, професионален фотограф, й се налага спешно да замине по работа и съобразява програмата си с ангажиментите на О’Нийл.

Той остави телефона и за миг се възцари мълчание. След малко атмосферата се разведри и те отново се зачетоха в менюто.

— Да — обяви О’Нийл. — Яйца по бенедиктински!

Тя реши да поръча същото и вдигна поглед към сервитьора. Тогава обаче звънна нейният телефон. Тя прочете съобщението, намръщи се и го изчете отново. Този път усети колко бързо се промениха нейните жестове. Сърцето ускори ход, раменете й се изправиха.

Данс въздъхна и вместо учтиво да помаха, посочи с поглед фините порцеланови чаши пред тях и даде нетърпеливо знак на сервитьора да донесе сметката.

Регионалната щабквартира на Калифорнийското бюро за разследвания бе невзрачна модерна сграда, неотличима от съседните офиси на застрахователни и компютърни компании, всичките подредени зад хълмовете и сгушени в пищната калифорнийска растителност.

Сградата се намираше недалеч от „Пенинсюла Гардън“ и Данс и О’Нийл пристигнаха за десетина минути, без да затрудняват трафика, но и без да спират на червено.

Катрин излезе от колата, преметна чантата си през рамо и вдигна издутото куфарче с лаптопа — дъщеря й го наричаше „анекс към мамината дамска чанта“. — Двамата с О’Нийл влязоха в сградата.

Веднага се насочиха към мястото, където обикновено се събираше екипът й — нейния кабинет в крилото, известно като „Женското крило“ или ЖК, защото там се помещаваха Данс, колежката й агент Кони Рамирес, асистентката й Мериелън Кресбах и Грейс Юан, администраторката на Бюрото, която движеше графиците като швейцарски часовник. Името на крилото произтичаше от злощастен коментар на също така злощастен и сега бивш агент на Бюрото, опитал се да остроумничи пред приятелката си, докато я развеждаше из щабквартирата и й показваше „забележителностите“.