Джефри Дивър - И няколко червени рози

— Страхотно!

О’Нийл беше поканил момчето да го заведе на риболов в събота заедно с по-малкия си син Тайлър. Ан рядко се присъединяваше и макар понякога да им правеше компания, Катрин също не си падаше много по корабоплаването заради морската болест.

Тя размени няколко думи с баща си, благодари му за грижите за децата и спомена, че новият случай ще я ангажира доста. Стюарт Данс беше съвършен дядо — полупенсионираният морски биолог с удоволствие общуваше с внуците си. Нямаше нищо против да влиза и в ролята на шофьор. Днес обаче го бяха извикали за консултация в монтерейския аквариум, но увери дъщеря си, че след лятното училище ще остави децата при баба им. Данс щеше да ги прибере по-късно.

Всеки ден Катрин благодареше на съдбата и боговете, че са я дарили с любящо семейство. Съчувстваше на самотните майки, които не могат да разчитат на ничия помощ.

Забави, сви на светофара и влезе в паркинга на болница „Монтерей Бей“. Разгледа тълпата зад сините подвижни бариери.

Протестиращите бяха повече от вчера.

А вчера бяха повече от завчера.

Болницата беше известна институция, един от най-добрите медицински центрове в региона и навярно най-идиличният, разположен сред борова гора. Тя познаваше добре мястото. Тук беше родила децата си, беше седяла край леглото на баща си след тежката операция. В болничната морга идентифицира тялото на съпруга си.

Наскоро я нападнаха тук — инцидентът беше свързан с протеста.

По-рано същия месец Данс изпрати млад полицай от шерифството да охранява затворник в областния съд в Салинас. Подсъдимият избяга, нападна и жестоко обгори полицай Хуан Милър. Доведоха го в интензивното отделение на болницата. Стъписаните му, разстроени близки, О’Нийл и колегите му в монтерейското шерифство изживяха трудни времена. Данс също.

Дойде да посети пациента и разяреният му брат Хулио й се нахвърли, когато понечи да вземе показания от едва свестилия се Хуан. По-скоро уплашена, отколкото наранена, Катрин се отказа да повдига обвинение срещу истеричния брат.

Хуан умря няколко дни след постъпването в болницата. Отначало отдадоха смъртта на тежкото изгаряне. После откриха, че някой го е убил — от състрадание.

Данс скърбеше от загубата, но състоянието на Хуан бе толкова безнадеждно, че в бъдеще го очакваше само болка и безкрайни медицински процедури. Положението на Хуан дълбоко вълнуваше майка й — медицинска сестра в болницата. Тя си спомни как седяха в кухнята й, а майка й се взираше невиждащо в една точка. Нещо я тревожеше дълбоко. Не след дълго сподели — докато проверявала системите му, Хуан дошъл в съзнание и я изгледал изпитателно. После прошепнал: „Убий ме.“

Вероятно е отправял същата молба към всеки, приближил се до постелята му.

Скоро някой е изпълнил молбата му.

Никой не знаеше кой е влял медикаментите в системата, за да сложи край на живота му. Монтерейското шерифство вече водеше разследване за криминално престъпление. Полицаите обаче не се престараваха — лекарите твърдяха, че на Хуан са му оставали не повече от месец-два. Убийството, макар и криминално деяние, в случая бе извършено от хуманни подбуди.

Случаят обаче разпали страстите на поддръжниците на живота на всяка цена. Протестиращите, които Катрин наблюдаваше от паркинга, държаха плакати с кръстове и ликовете на Исус и Тери Скиаво — жената в кома от Флорида, в чието дело за право на смърт бе въвлечен дори Конгресът.

Постерите, разпънати пред входа на болницата, описваха колко ужасни са евтаназията и — навярно защото така и така се бяха събрали достатъчно гневни хора — абортите. Протестиращите бяха предимно членове на основаната във Финикс организация „Животът над всичко“. Пристигнаха няколко дни след смъртта на младия полицай.

Данс се почуди дали някой схваща иронията да се опълчваш срещу смъртта пред болница. Едва ли. Не изглеждаха надарени с чувство за хумор.

Тя се насочи към болницата. Поздрави началника на охраната — висок афроамериканец, застанал пред главния вход.

— Добро утро, Хенри. Прииждат все повече май.

— Добро утро, агент Данс. — Като бивше ченге Хенри Баскоум си падаше по официалните титли. Хвърли смръщен поглед към тълпата. — Множат се като зайци.

— Кой е главатарят?

В центъра на събитията различи кльощав оплешивяващ мъж с увиснали под острата брадичка бузи. Носеше расо.

— Ето го тартора — пасторът — обясни Баскоум. — Преподобният Р. Самюъл Фиск. Много е известен. Дошъл е чак от Аризона.