Джефри Дивър - И няколко червени рози

Данс му разказа, че след кратка репортерска кариера се е върнала в колежа — същия, където преподава той. Учила комуникации и психология; бяха се засекли за кратко, но нямаха общи познати.

Боулинг обясни, че води няколко курса — по научна фантастика и „Компютри и общество“. А в колежа преподавал „скучна техническа материя — математика и инженерство“. Освен това консултирал корпорации.

Данс се срещаше с хора с всякакви професии. Мнозинството излъчваха ясни стресови сигнали, щом заговореха за работата си — знак или за свръхнатоварване, или най-често, за неудовлетвореност (като Боулинг, когато спомена Силициевата долина). Когато стана дума за настоящата му професия обаче, поведението на Боулинг издаваше само спокойствие.

Той продължи да омаловажава техническите си умения и Данс усети разочарование. Професорът изглеждаше способен и услужлив — дойде веднага, щом го повика, — ала за съжаление проблемът с компютъра на Тами изискваше по-дълбоки технически познания. Надяваше се поне Боулинг да й препоръча някого.

Мериелън Кресбах се появи с поднос с кафе и курабийки. С поддържаната си прическа и яркочервения маникюр атрактивната й асистентка напомняше кънтрипевица.

— Обадиха се дежурните долу — донесли са някакъв компютър от кабинета на Майкъл.

— Добре. Качи го тук.

Мериелън поспря за миг и Данс с почуда установи, че тя оглежда Боулинг. Секретарката бе подела не особено дискретна кампания да търси съпруг на Катрин. Данс стрелна гневно с очи Мериелън, която хвърли прощален поглед към безименния пръст, на който нямаше халка, и вдигна недвусмислено вежди. Асистентката забеляза яростните искри, но ги подмина.

Боулинг й благодари, сипа си три пакетчета захар в кафето и грабна две курабийки.

— Вкусно. Много вкусно.

— Пече ги сама.

— Така ли? Още ли има истински бисквити? От домашната фурна?

Катрин отхапа от курабийката и отпи от кафето, макар да се чувстваше достатъчно ободрена след сутрешното кафе с Майкъл О’Нийл.

— Сега ще ти обясня проблема. — Данс разказа на Боулинг за отвличането и уточни: — Трябва да прегледаме компютъра й.

— Аха, онзи, дето се окъпал в Тихия океан — кимна разбиращо Боулинг.

— Станал е на кайма…

— Е, по-скоро на овесена каша заради водата, щом държиш на хранителните метафори — поправи я професорът.

В кабинета на Данс влезе млад полицай от шерифството, понесъл голям хартиен плик. С приятна външност и енергична походка, по-скоро чаровен, отколкото красив, той имаше яркосини очи и сякаш едва се въздържаше да не козирува.

— Агент Данс?

— Точно така.

— Аз съм Дейвид Рейнолдс. От криминалния отдел в шерифството.

— Приятно ми е — любезно кимна тя. — Благодаря, че го донесе.

— Радвам се да услужа.

Стегнатият полицай с изрядно изгладена униформа се здрависа с Боулинг и подаде плика на Данс.

— Не го сложих в найлонов плик. За да диша. Да поизсъхне.

— Чудесно — похвали го професорът.

— И си позволих да извадя батерията — добави младият полицай и подаде металната тръба. — Литиево-йонна е. Сметнах, че има опасност да се възпламени, ако се намокри.

— Много сте съобразителен — кимна очевидно впечатленият Боулинг.

Данс нямаше представа за какво става дума. Боулинг забеляза учудването й и обясни, че при известни обстоятелства някои литиеви батерии пламват при досег с вода.

— Специалист ли си? — попита той полицая.

— Не, просто поназнайвам нещичко — обясни полицаят и подаде разписката на Данс да се подпише, че поема уликата. — На разположение съм, ако ви потрябвам.

Данс поблагодари, младият полицай й връчи визитката си и се оттегли.

Тя извади компютъра на Тами от плика. Оказа се розов.

— Ама че цвят — поклати глава Боулинг.

Обърна компютъра и огледа дъното.

— Е, ще ми препоръчаш ли някого, който да го поправи, за да прегледаме файловете й? — попита Данс.

— Разбира се. Себе си.

— О, не спомена ли, че вече си изостанал технически?

— Това не е технически проблем, поне според днешните стандарти — усмихна се Боулинг. — Все едно да завъртиш гумите на колата си. Само че ми трябват инструменти.

— Тук нямаме лаборатория. Не разполагаме с никакви по-специални уреди.

— Е, зависи. Виждам, че колекционираш обувки.

Вратата на килера беше отворена и Боулинг явно беше забелязал разхвърлените по пода обувки — в случай че излезе на вечеря направо след работа. Данс се засмя.

Хванаха я…

— Складираш ли и други лични аксесоари?