Джефри Дивър - И няколко червени рози

— Лични аксесоари?

— Трябва ми сешоар.

— Съжалявам, целият ми арсенал за разхубавяване е у дома — засмя се Катрин.

— Тогава да вървим да пазаруваме.

Напазаруваха и други неща.

Купиха сешоар, комплект миниатюрни инструменти и квадратна метална кутия, от която стърчеше жица с USB накрайник.

Подредиха придобивките върху бюрото в кабинета на Катрин.

Боулинг разгледа стилния компютър на Тами Фостър.

— Мога ли да го разглобя? Няма да прецакам уликите, нали?

— Проверен е за отпечатъци. Само от Тами са. Давай смело! Тя не е заподозряна. Освен това ме излъга, така че няма право да се оплаква.

— Розов — повтори той, сякаш цветът надхвърляше всички граници на благоприличието.

Боулинг обърна компютъра и след няколко минути свали дъното с помощта на малката отвертка. После извади дребен правоъгълник от метал и пластмаса.

— Хард дискът — обясни. — След година този ще изглежда огромен. Подвижните елементи са на изчезване. Хард дисковете също.

Темата очевидно го вълнуваше, но усети, че в момента не е уместно да се отклонява. Замълча и разгледа съсредоточено правоъгълника. Не носеше лещи; Данс, която от детинство не сваляше очилата, изпита лека завист.

Професорът разклати внимателно лаптопа до ухото си, кимна доволно и го остави върху масата.

Усмихна се широко, разопакова сешоара, включи го и насочи струята към него.

— Само за малко. Май не е мокър, но да не рискуваме. Електричеството и водата са несъвместими.

Отпи кафе със свободната си ръка и замислено заговори:

— Преподавателите много завиждат на частния сектор. „Частен сектор“ — кодовото наименование на свърталището на „истинските пари“. — Кимна към чашата. — Да вземем например „Старбъкс“… Идеята за верига кафенета е чудесна. Мъча се да измисля нещо, но не ми хрумват интересни идеи. Освен може би „Обителта на туршиите“. Всичко друго е патентовано.

— Защо не млечен бар? — предложи Данс. — Ще го наречеш „При Елзи“.

— А какво ще кажеш за „Едно различно място“? — светнаха очите му.

— Много зле — отвърна тя и двамата се засмяха.

Боулинг изсуши хард диска и го пъхна в металната кутия. Свърза USB накрайника към своя лаптоп — тъмносив, както подобава на истински компютър.

— Какво правиш? — полюбопитства Данс.

Следеше как пръстите му уверено бягат по клавиатурата. Буквите бяха изтъркани, но явно нямаше нужда да ги гледа.

— Водата е повредила компютъра, но хард дискът е невредим. Ще го превърна в четим драйв. — След няколко минути Боулинг вдигна очи и се усмихна. — Не, всъщност е като нов.

Тя приближи стола си до неговия.

Погледна екрана и видя, че компютърът чете хард диска на Тами като „Local Disk (G)“.

— Всичко е тук — имейлите й, уебсайтовете, които е посещавала, любимите й блогове, съобщенията, които е писала. Дори изтритата информация. Не е криптиран, няма и защитна парола, което ми подсказва, че родителите не й обръщат много внимание. Когато ги държат изкъсо, децата се научават да използват всякакви трикове. А аз впрочем съм спец по разшифроването им. — Боулинг извади диска от компютъра си и й го подаде. — Твой е. Просто го включи и си чети на воля. Първият ми ангажимент с полицията… кратък, но приятен.

С близка приятелка Катрин Данс притежаваше и поддържаше уебсайт за традиционна и любителска музика. Сайтът беше технически изряден, но тя не разбираше от софтуер и хардуер; съпругът на приятелката й отговаряше за тази част.

— Защо не поостанеш, ако не си много зает? — предложи Катрин. — Да ми помогнеш в търсенето.

Боулинг се намръщи колебливо.

— Е, ако имаш други планове…

— За колко ти трябвам? В петък вечерта трябва да съм в Напа. Семейно събиране.

— О, не толкова много. Няколко часа. Най-много ден.

— С удоволствие. Главоблъсканиците са ми любимо занимание… И какво по-точно да търся?

— Нещо, което ще ни подскаже кой е нападателят на Тами.

— О, „Шифърът на Леонардо“!

— Да се надяваме, че ще е по-просто и заради откритията ни няма да ни отлъчат от Църквата… Да проверим за заплашителни съобщения. Спорове, кавги, коментари за ухажори. Запазени ли са разговорите?

— Частично. Вероятно ще успеем да ги възстановим.

Боулинг пъхна устройството обратно в компютъра си и се наведе.

— Ще прегледаме и форумите — продължи Данс. — Навсякъде, където се споменават крайпътни мемориали и кръстове.

— Мемориали?

— Смятаме, че е поставил кръст край пътя, за да оповести намеренията си.