Джефри Дивър - И няколко червени рози

— Съжалявам, че не можах да помогна.

Тами сведе разкаяно очи. Данс разбра, че момичето неведнъж е прибягвало до фалшиво смирение, за да предизвика съжаление. Техниката, примесена с деликатен флирт, сигурно върши чудеса с баща й и приятелите й; жените обаче са неподатливи.

Данс обаче реши да отстъпи.

— Напротив, разговорът беше много полезен. Такъв ужас си преживяла, скъпа! Почивай си! Пусни си някой сериал. — Кимна към телевизора. — Отпускат.

Катрин излезе от стаята и се замисли, че до час-два може би щеше да изтръгне истината от момичето. Ала не бе сигурна — Тами изглеждаше наистина ужасена. А и колкото и талантливи да са разпитващите, понякога събеседниците им просто отказват да споделят какво знаят.

Не че имаше значение. Катрин Данс смяташе, че е научила всичко необходимо.

От точка А към Б до В…

Във фоайето на болницата Данс се обади от телефонния автомат — мобилните бяха забранени — и нареди да поставят охрана пред стаята на Тами Фостър. После тръгна към рецепцията и помоли да повикат майка й.

След три минути Еди Данс изненада дъщеря си, появявайки се не от кардиологичното отделение, а откъм интензивното.

— Здрасти, мамо.

— Здравей, Кейти — отвърна едрата жена с къса прошарена коса и очила с кръгли рамки. На врата й висеше собственоръчно направен от раковина и нефрит гердан.

— Чух за нападението. Момичето с колата. Горе е.

— Знам, току-що говорих с нея.

— Ще се оправи. Така говорят. Как мина срещата сутринта?

— Възникна проблем — намръщи се Катрин. — Защитата пледира да се прекрати делото заради имунитет.

— Не ме изненадва — хладно отвърна Еди. Тя винаги изразяваше мнението си. Познаваше заподозрения и се разяри, когато научи какво е извършил. Данс разчете ясно гнева по застиналото изражение и бледата усмивка на майка си. Тя никога не повишаваше глас, но очите й бяха в състояние да те изпепелят.

Данс си спомни как като малка си мислеше, че майка й може да убива с поглед.

— Но Ърни Сийболд няма да се откаже.

— Как е Майкъл? — Еди Данс открай време харесваше О’Нийл.

— Добре. Работим заедно по това дело. — Катрин й разказа за кръста край пътя.

— Божичко! Да оставиш кръст, преди някой да умре? Като послание?

Данс кимна. Но забеляза, че вниманието на майка й е насочено другаде. Към тълпата пред главния вход. Изглеждаше разтревожена.

— Нямат ли по-важни занимания? Вчера пасторът държа реч. Бълваше огън и жупел. И каква омраза е изписана по лицата им! Ужасно!

— Виждала ли си родителите на Хуан?

Еди Данс се бе опитала да успокои семейството на обгорения полицай. Най-много време отдели на майка му. Знаеше, че синът й вероятно няма да оцелее, но с всички сили убеждаваше шокираните и объркани близки, че за него се грижат както подобава. Еди сподели с Катрин, че емоционалната болка на жената е сравнима с физическата агония на сина й.

— Не, не са идвали. Хулио намина тази сутрин.

— Така ли? Защо?

— Сигурно да прибере личните вещи на брат си. Не знам… — гласът й заглъхна. — Стоеше пред стаята, където умря брат му.

— Провеждат ли вътрешно разследване?

— Комисията по етика се е заела. Идваха и полицаи от шерифството. Но видят ли снимките на болния, разбират, че е бил обречен. Смъртта наистина беше милостива.

— Хулио каза ли ти нещо?

— Не, не разговаря с никого. Малко ме плаши. И все си припомням как ти се нахвърли.

— Моментно умопомрачение — успокои я Катрин.

— Е, няма извинение да напада дъщеря ми — отвърна Еди с твърда усмивка. После се взря през стъклените врати и огледа пак протестиращите. — Ще се връщам в отделението.

— Съгласна ли си татко да ти доведе после Маги и Уес? Викат го за консултация в аквариума. Аз ще ги взема по-късно.

— Разбира се, скъпа. Ще ги оставя в детския кът.

Еди Данс се запъти към отделението. Отново погледна ядосано и разтревожено навън. Изражението й сякаш говореше: „Нямате работа тук. Пречите ни да работим.“

Данс излезе. Взря се в отец Р. Самюъл Фиск и в едрия му бодигард. Двамата се приближиха към групичка протестиращи, сключиха длани и сведоха глави в молитва.

— Компютърът на Тами — каза Данс на Майкъл О’Нийл.

Той вдигна вежди.

— Там се крие отговорът. Е, може би не целият, но поне отчасти. Компютърът ще ни отведе към нападателя.

Пиеха кафе в „Хоул Фуудс“ — ресторант на открито в съседство с „Мейсис“. Веднъж пресметна, че си е купила поне петдесет чифта обувки оттук — пазаруването на обувки й действаше като терапия. В името на справедливостта обаче се налагаше уточнение — смущаващото количество покупки бе натрупано в рамките на няколко години. Често и от разпродажби.