Джоан Харис - sineokomomche

Разглеждате уебдневника на sineokomomche .

Публикуван в: 05:32, петък, 22 февруари

Достъп: ограничен

Настроение: уплашен

Слуша: „АББА“: „Победителят получава всичко“

Добре, шегувай се колкото щеш — мисли си sineokomomche . Вече не е смешно. Разбира се, тя знае твърде много за него; той почти се върза. Изправя се въпреки ужасната болка. Стаята отново се завърта насечено. Вкопчва се в бюрото, за да не падне.

Дрън! Отново пощенската кутия. Този път не обръща внимание. Премята сака през рамо, все още облегнат на бюрото.

Дрън! Още едно съобщение. Постинг на badguysrock!

Той обаче е на половината път до площадката на стълбите, облегнат на перилата. badguysrock е остров, от който изведнъж неистово му се иска да избяга. Всяка стъпка, която прави, му струва усилие, но ще излезе навън, ако ще това да го убие. Никакво пълзене, sineokomomche . Ще успее да се качи на проклетия самолет…

Толкова е съсредоточен, че почти не чува шума от колата, и когато тя спира на алеята, му трябват няколко секунди, преди да реагира.

„Нима полицията вече е тук?“, пита се sineokomomche .

Затръшва се вратата на кола. Чува хрущенето на стъпки, които приближават в снега. Издрънква ключ и се превърта в ключалката. Входната врата бавно се отваря. Чува тупването на ботуши върху изтривалката. Два пъти. После боси стъпки по паркета в коридора.

„Намерили са ключовете, това е“, казва си. Отключват си. Двама детективи. Вижда ги мислено, мъж и жена (винаги има и жена). Мъжът ще се държи простичко и делово, жената ще бъде по-мила, по-чувствителна. Но… защо си свалиха ботушите? И защо не звъннаха, за бога?

— Ей! — гласът му е дрезгав. — Тук, горе!

Никой не отговаря. Вместо това нагоре по стълбите се извива цигарен дим. После се разнася тихичък и хлъзгав шум, като змия — или като дълго парче електрически кабел, което се плъзга по паркета.

Сграбчва го паника. Строполява се върху перилата. Мъчи се да се изправи, но краката не го държат. Ругаейки, запълзява към стаята си. Не че там ще бъде в безопасност — вратата е свалена от пантите. Обаче му остава компютърът, така си казва, неговото убежище, неговият остров, неговото светилище.

Отново влиза в badguysrock . Очакват го две съобщения.

Прочита ги и стаята шеметно се завърта край него. Очите му текат, главата го боли, коремът му сякаш е пълен с бръснарски ножчета.

Откъм стълбите безмилостно се чуват стъпки.

— Кой е там? — дрезгаво пита той. — Мамо, моля те? Ти ли си?

Никакъв отговор, само стъпките по стълбите приближават неотклонно. Той започва да трака по клавиатурата с треперещи ръце. Стъпките стигат площадката. Нещо се плъзга по килима. sineokomomche започва да пише по-бързо. Не може, не се осмелява да престане да пише. Защото ако спре, ще трябва да се извърне и тогава ще се наложи да я погледне…

Но, разбира се, това е просто измислица. sineokomomche не вярва в призраци. Дори докато пише, знае, че това е Albertine . В крайна сметка не е могла да го изостави, отбила се е да прочете имейла си, после се е върнала, понеже е разбрала, че той се нуждае от помощ. Призрачната миризма на цигари е само в съзнанието му, така си повтаря, но уханието на „Синият час“ е толкова силно, че няма как да е истинско. Не, това е само Albertine , която идва да го спаси…

— Знаех, че няма да си тръгнеш, Бет. — Гласът му звучи немощно и признателно.

Albertine не отговаря.

— Обаче адски ме уплаши. Мислех, че е майка ми.

Той се мъчи да се засмее, но прозвучава по-скоро като писък. Хлъзгането се приближава.

— Е, вече сме квит. Дори ще призная, че си го заслужих.

Все още никаква реакция от Albertine . Зад него стъпките спират. Вече може да я помирише, роза насред дима.

— Донесох ти лекарството — казва тя.

— Мамо? — прошепва той. — Мамо? Мамо?

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5911

Издание:

Джоан Харис. sineokomomche

Американска. Първо издание

ИК „Прозорец“, София, 2010

Редактор: Вергил Немчев

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-954-733-684-1

Едуард Естлин Къмингс (1894–1962), известен също като е. е. къмингс. Американски поет, прочул се с новаторските си езикови похвати, особената пунктуация и липсата на главни букви в произведенията си. Настоявал името му да се изписва само с малки букви. — Б.р.

Става дума за прочутата картина „Китайско момиче“ от 1952 г. на наричания „цар на кича“ Владимир Третчиков (1913–2006) — най-продаваната репродукция в света (над половин милион екземпляра), по-популярна от „Мона Лиза“ на Леонардо или „Слънчогледите“ на Ван Гог. — Бел.прев.