Джоан Харис - sineokomomche

Естествено, тя не притежаваше нито въображение, нито остър ум — завършила беше само средно образование — обаче Глория Грийн беше достатъчно решителна, за да компенсира недостатъците си, затова бе впрегнала впечатляващата си воля и енергия в намирането на път за бягство от мизерията и тесногръдието на Червения град в телевизионния свят на чистите бебета, на прекрасните подове и на числата, способни да променят живота ти.

Не й беше лесно да подхранва вярата си. Не познаваше друго място, освен Червения град. Миши капан, който те подмамва да влезеш, но рядко те пуска. Приятелките й до една се бяха омъжили съвсем млади, бяха си намерили работа, имаха деца. Глория остана при родителите си, помагаше на майка си да поддържа къщата и прекарваше отегчителното си ежедневие в очакване на принца, който все не идваше.

Накрая се предаде. Крис Мокстън беше приятел на баща й, имаше ресторантче за риба и чипс и живееше в покрайнините на Белия град. Не беше страхотно попадение — беше по-възрастен и по-плешив, отколкото бе планирала — но беше мил и внимателен, а пък тя вече започваше да се отчайва. Омъжи се за него в църквата „Вси светии“, издокарана с бял тюл и с букет от карамфили, и за известно време почти повярва, че е успяла да се измъкне от мишия капан…

Не след дълго обаче установи, че вонята на олио за пържене се просмуква във всичките й вещи — в роклите, чорапите, дори в обувките — и колкото и цигари „Марлборо“ да изпушеше, колкото и парфюм да втриеше в кожата си, вонята — неговата воня — неизменно проникваше във всичко. Глория си даде сметка, че не е избягала от мишия капан, а само е пропаднала още по-надълбоко в него.

Тогава се запозна с Питър Уинтър — на коледното тържество по-късно същата година. Той работеше в местна автокъща и караше беемве. Глория стремително се впусна в първата си любовна авантюра с хладнокръвието на професионален играч на покер. Залогът наистина беше висок. Бащата на Глория ценеше високо Крис, обаче Питър Уинтър й се струваше обещаващ — беше платежоспособен, амбициозен, спокоен, неженен. Говореше как ще се премести в Белия град, как ще си намери къща може би в Селото…

Което устройваше Глория. Постави си го за цел. Дванайсет месеца по-късно вече беше разведена и бременна с първото си дете. Разбира се, кълнеше се, че детето е на Питър, и когато стана възможно, се омъжи за него въпреки възраженията на семейството си.

Този път нямаше фанфари. Глория ги посрами. Никой не присъства на церемонията, която се проведе в един навъсен ноемврийски ден в местната общинска служба. И когато всичко тръгна към провал — когато Питър започна да пие, когато автокъщата фалира — родителите на Глория останаха непреклонни и отказваха дори да видят момченцето, носещо името на баща й…

Глория обаче бе непоколебима. Започна и вечерна работа в града, освен всекидневното чистене, а когато забременя отново, криеше корема си и носеше еластичен колан чак до осмия месец, за да продължи да припечелва. След раждането на втория си син тя започна да кърпи и да глади надомно, затова къщата винаги бе пълна с пара и с мириса на чуждо пране. Мечтата за къща в Селото ставаше все по-непостижима, но в Белия град поне имаше училища и парк за децата, имаше и работа в местната пералня. Според Глория изгледите бяха добри и тя гледаше на новия си живот с оптимизъм.

Обаче двете години, през които остана без работа, предизвикаха рязка промяна у Питър. Някога очарователният мъж напълня, по цял ден киснеше пред телевизора, пушеше цигари „Кемъл“ и се наливаше с бира. Глория го мъкнеше на гръб и негодуваше, а още не знаеше, че е отново бременна.

Не познавам истинския си баща. Мама рядко говореше за него. Той обаче беше красив. Имам неговите очи. Според мен Глория тайничко се е надявала той да се окаже пропуска й за Белия град. Господин Синеок обаче имал други намерения и когато мама узнала истината, корабът вече бил отплавал към слънчеви брегове, а нея зарязал да се оправя с бурите.

На никого не е известно как е узнал Питър. Може би ги е видял някъде заедно. Или някой се е разприказвал. Може просто да се е досетил. Найджъл обаче помни нощта, когато той ги напуснал — или поне така твърди, макар че едва ли е бил и петгодишен. Една нощ на натрошени съдове, крясъци, клетви и оскърбления, а после — запален двигател, затръшната врата, свистенето на гуми по пътя — звук, който винаги извиква в съзнанието ми миризмата на пуканки и на седалки в киносалон… и след това ударът, счупеното стъкло, воят на сирените…