Джоан Харис - sineokomomche

Таг от chrysalisbaby , постинг в badguysrock@webjournal.com

Публикувано в: 12:54, вторник, 29 януари

Ако беше животно, кое би избрал? Плъх.

Любима миризма? На петрол.

Чай или кафе? Кафе. Без мляко и захар.

Любим сладолед? Горчив шоколад.

С какво си облечен в момента? С тъмносиньо горнище с качулка, джинси, сини кецове.

От какво се страхуваш? От високото.

Кое е последното нещо, което си купи? Музика за моя айпод.

Какво е последното, което яде? Препечена филийка.

Любим звук? Шумът на прибоя.

Братя и сестри? Нямам.

Как си облечен в леглото? С пижама.

Кое мразиш най-много? Девиза „защото го заслужавам“, понеже не го заслужаваш и много добре го знаеш…

Най-лошата ти черта? Аз съм нечестен и манипулативен и лъжа.

Белези или татуировки? Белег на горната устна. И още един на веждата.

Повтарящи се сънища? Не.

Къде ти се иска най-много да бъдеш в момента? На Хаваите.

У вас има пожар. Какво ще спасиш? Нищо. Ще оставя всичко да изгори.

Кога плака за последен път? Снощи — не, няма да кажа защо…

Видяхте ли колко ме познавате?

Като че ли бихте могли да си изградите мнение от това какво кафе обичам или дали спя с пижама? Всъщност пия чай и спя гол. Променихте ли си впечатленията за мен? Щеше ли да бъде по-различно, ако ви бях казал, че никога не плача? Че съм имал трудно детство? Че не съм се отдалечавал на повече от сто и петдесет километра от родното си място? Че се страхувам от физическо насилие, че страдам от сутрешна мигрена, че се мразя?

Част от тези неща — или всичките — може и да са истина. Всичките или нито едно от изброените по-горе. Albertine знае част от истината, но рядко коментира тук, а пък нейният WeJay е с парола и никой не може да чете личните й постинги.

Криси обаче ще проучи старателно отговорите ми. И ще изгради профил въз основа на тях. Има предостатъчно неща, които да я заинтригуват, а също и намек за уязвимост в противовес на забулената агресивност, на която тя откликва с такава готовност.

Наистина изглеждам зъл тип — но пък току-виж любовта ме спасила. Кой знае. Във филмите се случва постоянно. А Криси живее в розов свят, в който дебеланката може да намери истинската любов в лицето на закопнял за любов убиец…

Разбира се, в действителността не става така. Това го оставям за курса си по творческо писане. Обаче се харесвам много повече като измислен герой. Пък и кой може да каже дали онова, което тя съзира у мен, не е частица от истината — досущ като сърцевината на лукова глава, скрита под пластовете люспи и тъкан около нещо кръгло, от което в очите ти бликват сълзи?

Разкажи ми за себе си , настоява тя.

Жените — момичетата — все така започват: допускат, че знаят кой е най-добрият начин да премахнат маминото детенце, което дреме вътре в мен.

Мамино детенце. Дреме. Бреме. Звучи като нещо, което влачиш с мъка — товар, наказание…

Да започнем с майка ти , предлага тя.

С майка ми ли? Сигурна ли си?

Видяхте ли колко бързо клъвна? Понеже всяко момче обича майка си, нали така? И всяка жена тайничко съзнава, че начинът да спечелиш сърцето на мъжа е най-напред да се отървеш от мамчето…

Разглеждате уебдневника на sineokomomche в badguysrock@webjournal.com

Публикувано в: 18:20, сряда, 30 януари

Достъп: публичен

Настроение: бликащ от енергия

Слуша: „Електрик Лайт Оркестра“: „Господин Синьо небе“

Той я нарича госпожа Електриковосиньо. Тя адски си пада по всякакви уреди: нови звънци за врата, сиди плейъри, сокоизстисквачки, парни ютии и микровълнови печки. Да се чудиш какво ги прави толкова много — само в спалнята за гости има девет кутии със стари сешоари, маши за коса, масажни ванички за крака, миксери, електрически одеяла, видеомагнетофони, радиоапарати и телефони за баня.

Никога нищо не хвърля, пази ги „за резервни части“, така казва, макар да е от поколението жени, които смятат техническата неграмотност по-скоро за очарователна проява на женствена деликатност, отколкото на мързел. Той е убеден, че тя и понятие си няма от техника. Мисли я за безполезен паразит, за манипулаторка, за която никой няма да скърби твърде, поне близките й няма.

Мигом разпознава гласа й. Работил е на половин ден в сервиз за електроуреди на няколко километра от дома й. Старомодно местенце, вече доста запуснато, с витринка, претъпкана с многострадални телевизори и прахосмукачки и осеяна със сивкавите конфети на мушиците, намерили смъртта си тук. Тя му звъни на мобилния — в четири следобед в петък, моля ви се — за да огледа нейната менажерия от мъртви електроуреди.