Джоан Харис - sineokomomche

Не е просто лично. Някои хора заслужават да умрат — независимо дали заради грях, злодеяние, вина, или както в сегашния случай, понеже го е нарекла sineokomomche …

Повечето нещастни случаи стават у дома. Лесно можеш да инсценираш подобно нещо — обаче той въпреки това се колебае. Не защото се страхува — макар че наистина се страхува, ужасно се страхува — а просто защото иска да гледа. Прехвърля в главата си идеята да постави камера близо до местопрестъплението, но не може да си позволи такава суета, затова се отказва от замисъла си (не без съжаление) и се залавя да обмисля какъв метод да приложи. Разберете, много е млад. Вярва в поетичното възмездие. Би искал смъртта й да е някак символична — токов удар може би от развалена прахосмукачка или от някой от вибраторите в шкафчето й в банята (два от тях са в скромен телесен цвят, третият е притеснително морав) сред шишенцата с лосион и хапчета.

За миг едва не се поддава. Знае обаче, че сложните планове рядко са успешни, категорично отхвърля изкусителната представа как госпожа Електриковосиньо си доставя наслада до смърт с помощта на някой от собствените си уреди; при едно от следващите си посещения подготвя всичко за един най-обикновен, но ефикасен електрически пожар и се прибира у дома навреме, за да хапне пред телевизора, докато на друга улица госпожа Електриковосиньо се приготвя за сън (със или без моравото си другарче) и умира по някое време през нощта, вероятно вследствие на вдишания дим, смята той, макар че, разбира се, само може да се надява…

На следващия ден го търсят от полицията. Разказва им как се е опитал да помогне, как всеки електрически уред в къщата е бил потенциално опасен, как тя винаги претоварвала бушоните с боклуците си, как само един лек токов удар и…

Всъщност ги намира за нелепи. Смята, че вината му е ясна като бял ден, обаче те въпреки всичко не я забелязват, а си седят на канапето, сърбат чая на майка му и разговарят с него любезно, сякаш се стараят да не го стреснат, а майка му ги наблюдава подозрително и нащрек за всеки намек за обвинение.

— Нали не намеквате, че той е виновен? Той работи усърдно. Добро момче е.

Той крие усмивката в шепата си. Целият трепери от страх, но смехът го надвива и се налага да имитира пристъп на паника, да не би някой да си даде сметка, че бледият млад мъж със светлосините очи всъщност се бори с връхлитащия го смях…

По-късно съумява да определи момента с точност. Усещането е гръмовно, нещо като оргазъм, нещо като Божа благодат. Цветовете наоколо стават по-ярки, разрастват се, светът придобива сияйни нови нюанси, миризмите се усилват, той трепери и ридае, а светът целият се подува и се разпуква като боя, а отдолу заструява светлината на вечността…

Полицайката (винаги има една полицайка) му подава кърпичка. Той я взема и изтрива лицето си, на вид уплашен и виновен, но вътрешно продължава да се смее, а жената, която е на двайсет и четири и би била красива без униформата си, приема сълзите му като проява на скръб, поставя ръка на рамото му в нелепо майчински жест…

Няма нищо, синко. Ти нямаш вина.

И онзи зловещ вкус дълбоко в гърлото му — вкусът, който свързва с детството, със загнили плодове и бензин и с противния розов мирис на дъвка — отново се оттегля като облак и подире му остава само синьо небе, а той си казва…

Най-сетне съм убиец.

Изпрати коментар:

chrysalisbaby: опа! опа! sineokomomche пипа здраво

Captainbunnykiller: Госпожа Електриковосиньо си доставя наслада до смърт… Пич. Пари давам да прочета тази сцена. Какво ще кажеш, а?

Jesusismycopilot: ТИ СИ БОЛЕН. ДАНО ДА ГО ЗНАЕШ.

sineokomomche: Информиран съм за състоянието си, благодаря.

chrysalisbaby: е на мен не ми пука мисля 4е си страхотен

Captainbunnykiller: Да, човече. Не обръщай внимание на лилипутите. Тия тъпаци няма да познаят добрата литература дори да скокне и да ги ухапе по задника.

Jesusismycopilot: ТИ СИ БОЛЕН И ЩЕ ОТГОВАРЯШ.

JennyTricks: (изтрит постинг).

ClairDeLune: Ако тези разкази ви разстройват, моля ви, не идвайте тук и не ги четете. sineokomomche , благодаря ти, че сподели това с нас. Знам колко ти е било трудно да изразиш тези мрачни чувства. Браво на теб! Надявам се да проследя развитието на историята!

Разглеждате уебдневника на sineokomomche .

Публикувано в: 23:25, сряда, 30 януари

Достъп: ограничен

Настроение: непокаян

Слуша: Канзас: „Давай, давай, синко своенравен“

Не, не го приемам лично. Не всеки умее да оцени добре написаната литература. Мнозина смятат, че съм извратена откачалка, че мястото ми е в затвора или че заслужавам да ме смажат от бой или да ме убият.