Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

Никой не бе казал на Рут, че Анна е изчезнала и вероятно — загинала.

— Малко си бледа. Добре ли си? — загрижено попита Рут.

— Добре съм — отговори посетителката, преодолявайки четвъртата набелязана от нея пречка. Добре, че поне беше на крака. Трябваше да прескочи още шест бариери преди финиша.

— Къде беше на единайсети? — попита съчувствено Рут. — Бояхме се от най-страшното. Щеше ми се да попитам господин Фенстън, но знаеш, че той никога не ти дава шанс да задаваш въпроси за каквото и да било.

— Подготвях сделка в Амстердам — гласеше отговорът, — но Карл Липман ми звънна снощи и поиска да хвана първия самолет, за да се уверя, че всичко е наред, та когато самолетът пристигне, веднага да натоварим.

— Ние сме повече от готови. — В гласа на Рут се появиха нотки на раздразнение. — Ще те закарам до склада, за да се увериш сама. Почакай ме само за миг. Нека предупредя секретарката си, че излизам.

Анна крачеше неспокойно напред-назад. Дали Рут щеше да се обади в Ню Йорк, за да провери версията й? Но защо да го прави? Пък и не беше в стила й.

Жената се върна след минути.

— Намерих това на бюрото си — подаде на Анна съобщение, получено по електронната поща. — Потвърждение, че Карл Липман ще кацне тук някъде около седем, седем и половина вечерта. Държи да го чакаме на пистата и след не повече от час да излети обратно.

— Напълно в негов стил — отбеляза Анна.

— В такъв случай най-добре да тръгваме — предложи Рут и се запъти към вратата.

Анна я последва. Миг по-късно се возеше на пасажерското място в рейндж роувъра.

— Каква ужасна смърт сполетя лейди Виктория — поде Рут, докато правеше завой и се насочваше към южния край на товарния терминал. — Пресата превърна случая в истинска сензация: „загадъчен убиец“, „гърло, прерязано с кухненски нож“… И нито един арестуван досега.

Анна мълчеше, но думите „загадъчен убиец“, „прерязано гърло“ трептяха в съзнанието й. Дали това беше причината Арабела да я нарече „смела жена“.

Спряха пред бетонна постройка без никакви отличителни белези, в която Анна бе идвала няколко пъти в миналото. Погледна часовника си: три и четирийсет.

Рут показа пропуска си на охраната и човекът отключи тежката стоманена врата. Придружи ги по дългия сив коридор, който създаваше впечатлението, че си в бункер. Спря пред друга блиндирана врата, която се отваряше със специален код. Рут изчака охранителят да се отдръпне на достатъчно разстояние и набра шестте числа на своята парола. Дръпна тежката врата и двете пристъпиха в бетонното помещение. На стената висеше термометър, който показваше двайсет градуса.

Покрай стените се издигаха рафтове с наредени по тях картини, които чакаха да бъдат транспортирани до различни части на света — всички до една опаковани в типичните червени кутии на „Арт Локейшънс“. Рут първо направи справка в списъка си и едва тогава тръгна покрай стелажите. Чукна с пръст кутия, в четирите краища на която с боя беше изписан номер 47.

Анна също надникна в списъка и се увери, че срещу номер 47 фигурира „Автопортрет с превързано ухо“ на Винсент ван Гог, 60 на 49 сантиметра.

— Според мен всичко е наред — рече тъкмо когато човекът от охраната се появи отново на вратата.

— Моля да ме извините, госпожо Париш, но са дошли от „Сотбис“ да вземат един Ван Гог за оценка.

— Знаеш ли нещо за това? — обърна се Рут към своята спътничка.

— Да, разбира се — отвърна Анна, след като си пое дъх, сърцето й прескачаше. — Председателят ми нареди да предам работата за оценка заради застраховката, преди да замине за Ню Йорк. Платното им трябва за не повече от час, след което веднага ще го върнат.

— Господин Липман не спомена нищо — отбеляза Рут замислено. — Нямаше го и в имейла му.

— Честно казано, той е доста неграмотен и не прави разлика между Ван Гог и Ван Морисън. — Тя замълча. Обикновено не поемаше излишни рискове, но не можеше да позволи Рут да се свърже с Фенстън, за да провери. — Ако се притесняваш, защо не звъннеш на Фенстън? Така ще изчистиш всякакви съмнения.

Напрегнато зачака да види реакцията на Рут.

— И за пореден път да ми скълца главата — въздъхна жената. — Не, благодаря. Предпочитам да се доверя на думите ти. Нали ще подпишеш документите за временното освобождаване на творбата?

— Естествено. Това е част от отговорностите ми като служител на банката. — Надяваше се думите й да прозвучат достатъчно авторитетно.

— И ще обясниш на господин Липман какво е наложило промяната в плановете, нали?