Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

Тина стоеше встрани сред група опечалени, но погледът й не слизаше от гърба на председателя. Шофьорът му държа задната врата и изчака шефът да влезе и да се настани до някаква непозната, която Тина виждаше за първи път. Двамата не размениха нито дума, докато шофьорът не се върна на мястото си и не натисна копчето на таблото, издигащо опушеното стъкло, което го отделяше от пасажерите отзад. Веднага след това луксозната кола зави и се вля в натовареното движение на улицата. Тина я проследи с поглед, докато се скри. Много й се искаше да се свърже с Анна. Толкова много неща имаше дай съобщи. Сега трябваше да разбере и коя е непознатата. Дали говореха за Анна? Дали Тина не носеше вина, че подтикна приятелката си да се впусне в толкова рисковано начинание? Къде ли се намираше Ван Гог?

Жената до Фенстън беше облечена в сив костюм с панталон. Анонимността бе едно от най-големите й предимства. Никога не беше посещавала дома или офиса му, макар да се познаваха от повече от двайсет години. Запозна се с Нику Мунтеану още когато той беше един от доверените куриери на президента Николае Чаушеску.

Една от най-важните му задачи по време на режима на Чаушеску беше да разпределя огромни суми в безброй банкови сметки из целия свят — подсигуряване за верните приближени на диктатора. Ако някой от тях престанеше да е вече лоялен, жената, седнала до Фенстън, го ликвидираше, а той преразпределяше сумите на тяхно име. Неговата специалност беше прането на пари — от островите Кук 5 5 Островна група в Южния Тих океан, разположена на югоизток от Самоа, носеща името на капитан Джеймс Кук, който забелязал островите през 1773 г. Сега са на самостоятелно управление под суверенитета на Нова Зеландия. — Б.пр. до Швейцария, а нейната — да ликвидира провинилите се. Предпочиташе да убива с кухненски нож, какъвто може да се купи във всеки магазин, а за разлика от огнестрелното оръжие за него не се налага да имаш разрешение.

И двамата знаеха къде се намират телата на убитите.

През 1985 година Чаушеску реши да изпрати частния си банкер в Ню Йорк, за да открие презокеански клон на тайните авоари. През следващите четири години Фенстън загуби връзка с жената, която сега седеше до него, докато през 1989 Чаушеску беше арестуван от сънародниците си, съден и екзекутиран навръх Коледа. Сред тези, които избегнаха злощастната му съдба, беше и Олга Кранц. Бе прекосила седем граници, преди да стигне Мексико и оттам да се прехвърли в САЩ, за да се присъедини към армията нелегални емигранти, които не се редяха за помощи за безработни и получаваха в брой заплатите си от безскрупулни работодатели. В момента Фенстън бе нейният работодател.

Той бе един от малкото останали живи, наясно с истинската самоличност на Кранц. За първи път я беше видял по телевизията, когато едва четиринайсетгодишна, тя се състезаваше под знамето на Румъния на международни състезания по гимнастика и оспорваше титлите на рускините.

Тогава Кранц се класира втора след сънародничката си Мара Молдовану и прогнозите на спортните журналисти гласяха, че те двете ще станат носителки на златния и сребърния медали на следващата олимпиада. За съжаление никоя от тях не стигна до Москва. По време на тренировка Молдовану се опитала да направи двойно салто на гредата, подхлъзнала се и при падането си счупила врата. Кранц бе единствената друга гимнастичка, достатъчно подготвена да я замести. Тя заяви официално, че в памет на Молдовану ще направи всичко по силите си, за да спечели златен медал.

Излизането й от гимнастиката не беше така драматично. Скъса сухожилие по време на загрявка само няколко дни, преди да бъде сформиран олимпийският отбор. Кранц знаеше, че няма да получи втори шанс. И както се случва с повечето атлети, които не стигат до стълбичката на победителите, името й бързо беше забравено. Фенстън се сети за нея едва когато съвсем случайно я видя да излиза от кабинета на Чаушеску. Ниската мускулеста жена вече не беше толкова млада, но бе запазила напълно своята гъвкавост и подвижност. Очите й бяха все така стъписващо сиви.

Няколко правилно зададени въпроса и Фенстън научи, че Кранц е оглавила личната охрана на диктатора. Отговорностите й се свеждали до чупенето на определени кости на хората, пресекли пътя на Чаушеску и жена му.

Като всеки спортист, Кранц искаше да е първа в своята дисциплина. След като бе довела до съвършенство задължителната програма — чупене на ръце, на крака, на вратове, тя премина към волната — прерязване на гърло. Там вече стана несъмнен носител на златен медал. Дългите часове неуморни тренировки доведоха до съвършенство в изпълнението. Докато другите ходеха на мачове или на кино в събота следобед, Кранц прекарваше почивните си дни в рязане на гърла на телета и агнета в кланиците. Рекордът й бе четирийсет и две животни за час. Никой от работниците в кланиците не можеше да стигне този наистина олимпийски рекорд.