Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

— Не съм толкова сигурна — отвърна Анна. В погледа й Арабела прочете яростна решителност. — Ще се опитам да променя нещата, но ще ви помоля да ми гласувате доверието, което имаше в мен Виктория.

— Какво искате да кажете?

— Дайте ми шанс да докажа, че нямам нищо общо със смъртта на сестра ви.

— Как си мислите, че можете да го направите?

— Като ви върна вашия Ван Гог.

— Вече ви споменах, че картината не е тук.

— Зная — отговори Анна. — Имам основание да смятам, че още е в Европа, защото Фенстън е изпратил господин Липман да вземе платното, а той ще кацне на „Хийтроу“ след няколко часа.

— Но дори да се доберете до картината, как си въобразявате, че ще можете да уредите останалото?

Анна разказа накратко новия си план и забеляза, че Арабела не само я слуша много внимателно, но и кима от време на време. Посетителката завърши с думите:

— Нуждая се от вашата подкрепа, защото заради замисленото от мен положително ще ме арестуват.

Арабела стоя известно време, без да продума.

— Вие сте смела млада жена и само се питам давате ли си сметка колко кураж се иска, за да се впуснете в подобно нещо. Но ако сте готова да поемете този риск, то ще ви подкрепям до дупка.

Анна се усмихна на разговорния израз, който от устата на нейно благородие й се стори малко необичаен.

— Можете ли да ми кажете кой точно е прибрал картината?

Арабела стана и отиде до писалището. Кучето я следваше по петите. Взе някаква визитна картичка.

— Някоя си госпожа Рут Париш от „Арт Локейшънс“.

— Така си и мислех — рече Анна. — В такъв случай ще трябва да тръгна веднага, защото ми остават само няколко часа до пристигането на Липман.

Пристъпи напред и подаде ръка, но Арабела не отговори на жеста й. Вместо това я прегърна с думите:

— Готова съм да направя всичко, за да отмъстя за смъртта на сестра си…

— Всичко ли?

— Всичко — повтори нейно благородие.

— Цялата документация, свързана със заема на Виктория, е унищожена в развалините на Северната кула, включително и оригиналът на договора. Единственото друго копие е при вас. Ако…

— Излишно е да продължавате — прекъсна я Арабела.

Анна се усмихна. Имаше си работа с човек, съвършено различен от Виктория. Обърна се и с бързи крачки стигна до външната врата, много преди икономът да успее да я отвори пред нея.

Арабела проследи от прозореца на дневната как колата на доктор Петреску напуска имението. Питаше се дали щеше да я види отново.

— Петреску напуска в момента Уентуърт Хол — шепнеше гласът. — Насочва се по посока на централен Лондон. Следвам я и ще ви държа в течение.

От Уентуърт Хол Анна пое отново към шосе М 25, като се оглеждаше за отклонение към „Хийтроу“. Погледна часовника на таблото. Показваше почти два следобед, което означаваше, че е пропуснала всякаква възможност да се свърже с Тина. По всяка вероятност в момента приятелката й беше на бюрото си в офиса на Уолстрийт. Трябваше да проведе един телефонен разговор, ако искаше замисълът й да успее.

Докато минаваше през селото в непосредствена близост с Уентуърт, се опита да си спомни къде се намираше кръчмата, в която Виктория я беше завела на вечеря. Най-сетне я откри и забеляза, че и над нея познатият флаг на фамилията Уентуърт е свален наполовина. Зави и влезе в двора пред заведението. Мина покрай рецепцията на малкия хотел и се отправи към бара.

— Може ли да ми смените пет долара? — попита тя барманката. — Трябва да се обадя по телефона.

— Разбира се, миличка — дойде бързият отговор. Жената отвори касата и й подаде две монети по един паунд.

Пладнешки обир, искаше да каже Анна, но нямаше време за спорове.

— Телефонът е точно след ресторанта, вдясно.

Анна набра номера, който никога нямаше да забрави. Изчака един, после още един сигнал, преди отсреща да вдигнат.

— Добър ден, аукционна къща „Сотбис“ — чу Анна и пусна едната монета в процепа.

— Марк Полтимър, ако обичате.

— Свързвам ви.

— Марк Полтимър.

— Марк, здравей. Обажда се Анна, Анна Петреску.

— Анна! Каква приятна изненада! Много се тревожехме за теб. Къде беше във вторник?

— В Амстердам — отговори тя.

— Слава Богу — зарадва се Марк. — Такава трагедия! А Фенстън?

— Бил е вън от сградата по това време — успокои го Анна.

— Точно затова ти звъня. Иска твоето мнение за един Ван Гог.

— По отношение на автентичността или за цена? — поинтересува се Марк. — Защото знаеш, че когато стане дума за автентичност на творбата, се прекланям пред твоята безпогрешна преценка.