Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

— Тази седмица аз съм пръв, да знаеш.

Другият спря да люлее буса и избухна в смях.

Когато видя, че дебеланкото се е отправил към камиона си, Анна усети капки студена пот да се стичат по гърба й. Приятелят му вече влизаше в своето гигантско превозно средство.

Не й беше толкова трудно да съобрази какво се канеха да направят тези двамата. Щяха да притиснат микробуса й с тежките си машини и да я превърнат в злокобния пълнеж на техния сандвич. Настъпи с такава ярост педала на газта, че помести с няколко сантиметра колата зад нея в момента, когато шофьорът вече палеше светлините. С мълниеносно движение премести лоста на скоростите от задна на предна, а ауспухът на камиона пред нея избълва облак тъмни изгорели газове, които направо погълнаха нейния микробус. Тя отново натисна педала на газта и възползвайки се от раздвижването на машината пред нея, успя след отриване в масивната броня да изнесе своята предница малко встрани. В същия миг усети как тежкият камион отзад блъсва задната й броня с такава сила, че малкият микробус направо отлетя встрани от капана, но и описа пълна окръжност, преди да спре. Шофьорите на двата камиона не успяха да реагират навреме и колите им се забиха една в друга.

Тя вече набираше скорост покрай спрелите за нощуване камиони и се насочваше към магистралата. С бърз поглед провери дали онези двамата са успели да се откачат един от друг. Шумен оркестър от вой на спирачки и клаксони придружи втурването й на широкото пътно платно. На няколко от колите, които се носеха по магистралата, се наложи да отлетят в съседните плата, за да не блъснат нейния микробус. Единият от шофьорите държа ръката си на клаксона достатъчно дълго, за да не остави никакво съмнение какви са чувствата му към нея. Анна махна извинително на задминаващите я коли. Повече се тревожеше дали тежките камиони са тръгнали по петите й. Педалът на газта бе натиснат докрай. Надяваше се да разбере най-сетне предела на възможностите на микробуса. С огорчение установи, че не може да вдигне повече от 110 километра в час.

Погледна за кой ли път в страничното огледало. По вътрешното платно тежкотоварен камион с осемнайсет колела скъсяваше с всяка измината минута дистанцията с нея. Тя стисна лоста на скоростите и настъпи педала на газта, но очевидно бусът не можеше дай предложи нищо повече. Притисна ръка в клаксона, ала той изквича толкова жално, че едва ли бе в състояние да събуди дори заспалите птици край пътя. Голям пътен надпис се появи отдясно. От него ставаше ясно, че на около километър и половина има отбивка за шосе 1–90.

Анна се изнесе в средното платно и масивният камион се залепи за нея като магнит, очевидно искаше да я сплаши колкото се може повече. Тя добре различаваше беззъбата усмивка на шофьора в огледалото за задно виждане. Онзи натисна клаксона на камиона си — пронизителен тътен, способен да заглуши и най-мощните тръби на Вагнерова опера.

Оставаше й около половин километър до обещаното отклонение. Премина в скоростното платно, с което накара водачите на стройно подредените коли в него да скочат върху спирачките си и да намалят. Неколцина я предупредиха с вой на клаксони, но тя се направи, че не ги чува, и намали малко скоростта си, с което предизвика шумното неодобрение на всички след нея. Нощта вече се огласяше от цял оркестър различни по височина свирки.

Тежкотоварният й преследвач вече караше успоредно с нейния микробус. Тя намали — той също. Пореден знак на пътя съобщаваше, че остават двеста метра до отклонението. На светлината на първите проблясъци на зората тя забеляза рампата на въпросното отклонение. Светлините на нейната кола бяха излезли напълно от строя.

Знаеше, че това е единственият й шанс, ето защо трябва много внимателно да премери действията си. Стисна здраво лоста на скоростите и щом се изравни със затревеното пространство, очертаващо завоя вдясно, внезапно натисна докрай педала на газта и микробусът с известно закъснение подскочи напред, действие, на което камионът реагира бързо и започна да набира скорост. Анна изчака да дръпне малко напред и с рязко извиване на волана се озова първо в средното, а после и в най-дясното платно, оттам с подскок — на зеления триъгълник. Шофьорът, чийто път микробусът пресече, наби спирачки, за да не се удари в нея. След като успокои колата и намали скоростта, Анна погледна през прозореца, за да се увери, че тежкотоварният й преследвач продължава по магистралата. Видя само гърба на каросерията.