Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

— Толкова съжалявам, скъпа — въздъхна Арнолд Симпсън. — Наистина ужасна история — додаде той и заобикаляйки бюрото, се запъти да посрещне влязлата в кабинета му Арабела Уентуърт.

Посетителката му го наблюдаваше мълчаливо, докато той опираше ръце на помощното бюро встрани, сякаш се готвеше да произнесе молитва. Усмихна й се благосклонно и тъкмо щеше да продължи, когато Арабела без никакви предисловия го попита:

— Може би ще ми обясниш, като семеен адвокат, как стана така, че Виктория и баща ми успяха да задлъжнеят толкова много за толкова кратко време?

Симпсън се отдръпна назад и я погледна над рамката на очилата си.

— Двамата с баща ти — започна той — бяхме близки приятели в продължение на цели четирийсет години. Мисля, знаеш, че бяхме заедно в Итън. — Симпсън замълча и докосна тъмносинята вратовръзка с тънко светлосиньо райе, която сякаш искаше да каже на посетителката, че я носи, откакто е завършил прочутото училище.

— Баща ми обикновено казваше „по едно и също време“ вместо „заедно“ — отбеляза хладно Арабела. — Може би все пак ще можеш да отговориш на моя въпрос.

— Точно се канех да го направя. — Неочаквано думите взеха да му липсват и той се зари в документите, разпилени по бюрото. Най-сетне извади някаква папка, на която пишеше: „Лойд, Лондон“. — Ето ги. — Разтвори я и намести очилата на носа си. — Когато през 1971 година баща ти се издигна в „Лойд“, той се включи в няколко обединения и гарантира участието си с имението. В продължение на много години застрахователният бизнес се развиваше добре и баща ти имаше добри годишни приходи. — Симпсън прокара пръст надолу по някакъв списък с числа.

— Обясни ли му тогава рисковете на подобни сделки?

— Признавам, че и аз като много други — продължи Симпсън, сякаш не беше чул въпроса — не подозирах, че може да се случи такова струпване на лош късмет.

— Участниците в подобни сделки могат да се сравнят единствено с професионалните комарджии, които се надяват да спечелят от завъртането на рулетката — отбеляза Арабела хладно. — Защо не го посъветва да напусне играта, за да спре да губи?

— Баща ти беше упорит човек — сподели Симпсън. — Минаха няколко лоши години, но той все не губеше надежда, че нещата ще се обърнат и слънцето отново ще изгрее на неговата улица.

— Което не се е случило, доколкото разбирам — рече Арабела, докато прелистваше документите, които бе взела.

— За съжаление — съгласи се Симпсън. С всяка измината минута той все повече потъваше в стола си и съвсем изчезна зад помощното бюро.

— Какво стана с големия пакет акции и дялови участия, които семейството беше натрупало през годините?

— Баща ти продаде първо тях, за да покрие належащите разходи. Всъщност — адвокатът отгърна друга папка, — в момента на неговата смърт той беше в преразход със сума от порядъка на десет хиляди паунда.

— Не беше такова положението, докато авоарите му бяха в банка „Кутс“ — прекъсна го Арабела. — Но по неясни причини три години преди това е прехвърлил парите си в малка банка в Ню Йорк — „Фенстън Файнанс“.

— Точно така, скъпа моя — потвърди Симпсън. — За мен е истинска загадка как тези хора се запознаха с него…

— Не е толкова странно. — Арабела извади едно писмо. — Те просто са го набелязали по някаква причина.

— Но как са могли да знаят, че…

— Достатъчно е да прочетат финансовите страници на всеки по-голям вестник, в който се съобщава за проблемите на „Лойд“, там името на баща ми и на още няколко души се появява редовно като жертва на неуспешни сделки, за да не кажа мошеничества.

— Това са само безпочвени предположения — повиши глас юридическият съветник на семейство Уентуърт.

— Това, че не си се сетил тогава, не значи, че са безпочвени — отговори Арабела. — Изненадана съм обаче, че си позволил на своя близък приятел да се раздели с банка „Кутс“, работила за нашето семейство в продължение на двеста години, за да се забърка с банда мошеници.

Лицето на Симпсън пламна.

— Изпадаш в слабостта на политиците да правят заключения постфактум.

— Не, господине — възрази Арабела. — На покойния ми съпруг също предложиха да участва в бизнеса на „Лойд“. Брокерът го уверяваше, че фермата ще бъде напълно достатъчна гаранция за покриване на нужната премия, но Ангъс му посочи вратата.

Симпсън беше загубил ума и дума.

— А сега, мога ли да попитам как, в качеството ви на основен съветник на Виктория, допуснахте тя да удвои дълга си за по-малко от година?