Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

— Аз бях в Северната кула.

Ама че умница, искаше да се прави на интересна.

Цели двайсет и пет минути им бяха необходими, за да изминат двайсетината километра от Бей Стрийт до международното летище „Лестър Пиърсън“, но през това време двамата не пророниха нито дума. Когато най-накрая колата спря пред входа на трети терминал, Анна плати и безмълвно отвори вратата. Влезе в залата на летището и застана пред таблото с разписанието на полетите, отпътуващи от Торонто. Електронният часовник показваше пет и двайсет и осем. Току-що бяха спрели да приемат пътниците за последния полет за „Хийтроу“. Анна изруга наум. Погледът й пробяга по таблото с разписанията до края на вечерта: Тел Авив, Банкок, Сидни, Амстердам. Да, Амстердам. Съвсем подходящо. Полет 692 на Ка Ел Ем заминаваше в осемнайсет часа от изход С 31 и пасажерите вече се качваха на борда.

Изтича до гишето на авиокомпанията и почти в крачка, още преди служителят да е успял да вдигне очи, попита:

— Имате ли свободни места за Амстердам?

Той спря да брои билетите.

— Да, но ще трябва да побързате, всеки момент ще затворят вратите.

— Бих искала място до прозореца.

— И до прозореца, и на пътеката, където си пожелаете?

— Но защо?

— Точно днес няма много желаещи да пътуват със самолет. И то не само защото сме тринайсети.

— „Кенеди“ потвърди нашия коридор за седем и трийсет утре сутринта — съобщи Липман.

— Добре. Обади ми се в момента, в който излетите — поръча Фенстън. — В колко ще кацнете на „Хийтроу“?

— Към седем. От „Арт Локейшънс“ ще ни чакат на пистата, за да натоварят картината. Очевидно тройният хонорар им е помогнал да съсредоточат усилията и уменията си.

— В колко очакваш да се прибереш?

— Тъкмо за закуска на следващия ден.

— Някакви новини от Петреску?

— Не. Тина е приела едно-единствено обаждане, но е бил мъж.

— Засега нямаме и…

В този момент в стаята на председателя влезе Тина.

— Пътува за Амстердам — съобщи Джо.

— Амстердам ли? — замислено повтори Джак и забарабани по бюрото си.

— Да, изпусна последния полет за „Хийтроу“.

— В такъв случай, при първа възможност ще се качи оттам на самолет за Лондон.

— На „Хийтроу“ имаме агент — докладва Джо. — Искате ли да изпратим хора и на другите летища?

— Да, на „Гетуик“ и „Станстед“.

— Ако се окажете прав, тя ще е в Лондон няколко часа преди Карл Липман.

— Защо мислиш така?

— Частният самолет на Фенстън е ангажирал коридор от „Кенеди“ в седем и двайсет утре сутрин с единствен пасажер Липман.

— Възможно е да са си определили среща — предположи Джак. — Обади се на агент Красанти в посолството ни в Лондон и поискай да изпратят допълнително хора и на трите летища.

— Не сме на наша територия — напомни му Джо. — Ако англичаните разберат, да не говорим за ЦРУ…

— И на трите летища — повтори само Джак, преди да затвори телефона.

В мига, в който Анна стъпи в самолета, тежката врата се затвори зад нея. Заведоха я до мястото й и я помолиха да затегне колана си, тъй като се очакваше всеки момент да потеглят. Тя с удоволствие забеляза, че почти всички места на нейния ред бяха свободни. Щом светлинният надпис за коланите угасна, свали междинните дръжки на столовете, зави се с две одеяла и отпусна глава върху истинска възглавница. Заспа още преди машината да набере необходимата височина.

Някой я докосна леко по рамото. Анна изруга едва чуто. Беше забравила да предупреди да не я будят за храна. Повдигна с усилие клепачи, погледна стюардесата и промърмори:

— Не, благодаря. — Очите й се затвориха в същия миг.

— Много съжалявам, но трябва да седнете и да затегнете колана си — любезно настоя жената. — Очаква се да кацнем след двайсет минути. Ако искате да сверите часовника си, местното време в Амстердам е 6,55.

Липман беше буден много преди лимузината да спре пред дома му. Не биваше да се успива точно днес.

Стана от леглото и се отправи направо към банята. Колкото и старателно да се бръснеше, знаеше, че брадата му ще е набола много преди вечеря. Речеше ли да си пусне брада, не му трябваха повече от няколко дни. Щом приключи с душа и бръсненето, започна да се облича. Нямаше намерение да си прави закуска. Стюардесата в частния самолет на компанията щеше да му поднесе кафе и кроасани. Кой ли в този жилищен блок в доста непривлекателен квартал можеше да предположи, че негов съсед само след час-два щеше да е единствен пасажер в елегантен малък самолет.