Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

Отмина наредили се на опашка хора пред един от пунктовете за кръводаряване. Бяха застанали там с надеждата, че под развалините ще бъдат открити още оцелели. Тя беше оцеляла, но нямаше никакво желание да бъде открита.

В пет часа сутринта Фенстън вече седеше зад бюрото на новия си офис на Уолстрийт. Беше близо десет часът лондонско време. Първата му работа беше да позвъни на Рут Париш.

— Къде е моят Ван Гог? — попита той, без дори да си прави труда да се представи.

— Добро утро, господин Фенстън — поздрави Рут, но примерът й не беше последван. — Сигурно знаете, че самолетът с вашата картина беше върнат обратно заради вчерашната трагедия.

— Къде е тя сега?

— Заключена е в един от нашите охраняеми складове в безмитната зона. Естествено, ще се наложи да повторим процедурата по износа и да поискаме ново разрешение. Няма никакъв смисъл да го правим, преди да…

— Направете го днес — отсече Фенстън.

— Тази сутрин смятах да организирам транспортирането на четири платна на Вермеер от…

— По дяволите Вермеер. Най-важната ви задача за днес е да осигурите износа на моя Ван Гог.

— Придвижването на документите може да отнеме няколко дни. Знаете, че вчерашните събития доведоха до общо забавяне на…

— Не ме интересува забавянето — прекъсна я Фенстън нетърпеливо. — В момента, в който бъде вдигната забраната, изпращам Липман да прибере картината.

— Служителите ми вече работят денонощно, за да наваксаме забавянето, причинено от…

— Ще го кажа само веднъж — изсъска Фенстън, — ако картината е готова за транспортиране в момента, в който частният ми самолет кацне на „Хийтроу“, ще утроя, повтарям, ще утроя хонорара ви.

Затвори, убеден, че единствената дума, която тя ще запомни, е „утроя“. Но грешеше. Рут беше изумена от факта, че той изобщо не спомена катастрофата с Кулите близнаци, нито какво е станало с Анна. Беше ли се спасила и ако да, щеше ли да пристигне, за да придружи картината?

Благодарение на секретарската уредба Тина подслуша разговора, без председателят да разбере. Много й се искаше да има някаква връзка с Анна, за да й съобщи новата информация — никоя от тях не беше предвидила подобно развитие. Надяваше се приятелката й да й се обади тази вечер.

Тя побърза да изключи своя телефон, но остави включен екрана на клипа, за да следи с кого се свързва Фенстън, още нещо, което той не подозираше, но пък и не бе си направил труда да провери. Шефът винаги предпочиташе да я вика по интеркома, така че нямаше начин да види активираните прозорци на уредбата. Ако се случеше в стаята й да влезе Липман, който никога не чукаше, тя успяваше да му отвлече вниманието, за да има време да изключи екраните.

Когато бе наемал по спешност новия офис, на доверения помощник и съветник на Фенстън през ум не му бе минало да провери възможностите на секретарската уредба. Единствената му грижа бе да предостави колкото се може по-просторно място на шефа си и още един кабинет на отсрещната страна на коридора. Тина не направи никакъв коментар за възможностите, които й се откриваха на новото място. Убедена бе, че рано или късно ще я разкрият, но дотогава се надяваше да е събрала необходимата информация, за да бъде постигнат Фенстън от далеч по-неприятна съдба от тази, на която бе обрекъл нея.

Щом приключи с разговора си с Рут Париш, Фенстън натисна бутона отстрани на бюрото си. Тина взе бележник и молив и се запъти към кабинета на шефа си.

— Първото, с което трябва да се заемеш — започна той, още преди да е затворила вратата, — е да разбереш с какъв състав разполагам. Трябва да уведомиш всички къде сме се преместили, така че да се явят незабавно на работа.

— Виждам, че шефът на охраната е един от първите обадили се — отбеляза Тина.

— Така е. Потвърди се и че е бил един от първите, предупредили хората да се евакуират, и то минути след като първият самолет е ударил Северната кула.

— Чух, че дал пример и с бързото си измъкване — язвително додаде Тина.

— Кой ти го каза? — попита Фенстън и вдигна очи от документите пред себе си.

Тина тутакси съжали за думите си и побърза да тръгне към вратата.

— Ще имате списъка с хората до обяд.

Цялата сутрин посвети на издирването на четирийсет и тримата служители на компанията, които работеха в Северната кула. Преди Фенстън да отиде на обяд, на бюрото му лежеше списък с девет имена на хора, които се смятаха за изчезнали, вероятно загинали.

Шеста поред беше Анна Петреску.

По времето, когато Тина оставяше списъка на бюрото на Фенстън, Анна вече беше успяла да стигне с такси, пеша, с автобус и после отново с такси до Кей 11. Завари дълга опашка от търпеливо чакащи кандидати да се качат на ферибота за Ню Джърси. Мълчаливо се нареди на опашката, сложи си слънцезащитни очила и дръпна напред козирката на бейзболната си шапка, така че почти закри очите й. Беше скръстила ръце, вдигнала яката на якето си и с наведената си глава даваше ясно да се разбере, че няма желание да разговаря с когото и да било.