Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

Щом реши по кой път ще излезе от Манхатън, насочи вниманието си към по-обемистата си находка с надеждата да открие бърз и удобен начин да напусне страната. Можеше да избира между Мексико и Канада. Отвори на съответните раздели и започна да си води подробни бележки, все едно се готвеше за доклад пред борда на директорите. Тя винаги предлагаше няколко алтернативи, но не пропускаше да даде и свое собствено предложение. Когато най-накрая затвори сините корици на справочника, бе напълно наясно по кой път ще мине. Оставаше само да се надява, че ще стигне в Англия навреме.

През целия път в таксито Тина обмисляше как да се държи, за да влезе без проблеми в апартамента на Анна, и как да изнесе багажа й, без да събуди подозрения у портиера. Когато колата наближи Торнтън Хаус, тя понечи да бръкне в джоба на сакото си. С изненада установи, че е забравила да го облаче. Цялата пламна. Беше излязла без пари. Ами сега?! Погледна към пластмасовата табелка с името и служебния номер на шофьора и прочете името му: Абдул Африди. На огледалото за задно виждане висеше броеница. През цялото време той мълча и не се усмихна нито веднъж. Този ден никой не се усмихваше.

— Тръгнала съм, без да си взема портмонето — промълви тя в очакване на експлозия от ругатни.

— Няма проблем — изломоти човекът, докато излизаше навън, за да заобиколи и отвори вратата от нейната страна. Наистина нищо в Ню Йорк не беше същото.

Тина му благодари и се запъти неспокойно към входната врата с добре подготвена встъпителна реплика. Сценарият й обаче се промени мигновено, когато забеляза, че портиерът седи на мястото си, обхванал с длани глава. Раменете му потрепваха.

— Случило ли се е нещо? — попита тя. — Да не би някой ваш приятел да е загинал в Световния търговски център?

Мъжът вдигна очи. На плота на малкото му бюро лежеше снимка на Анна по време на маратона.

— Само тя не се прибра. Останалите, които работеха в кулите, се върнаха още преди час.

Тина обгърна раменете на възрастния човек. Така й се искаше да му каже, че Анна е жива и здрава. Налагаше се обаче да го отложи за друг път.

В осем и половина Анна пусна телевизора и започна да сменя каналите. Всички говореха само за едно. Не можеше да гледа неспирно повтарящите се репортажи, без да мисли за своето безкрайно слизане по онези стълби в драмата от две действия. Тъкмо щеше да изключи апарата, когато съобщиха, че президентът Буш ще прави изявление. „Добър вечер — започна той. — Днес наши съграждани…“ Анна слушаше внимателно и кимна неволно, когато президентът заговори за жертвите в самолетите. Истинските жертви бяха в самолетите, на работните си места — секретарки, бизнесмени и жени, които… За кой ли път в днешния ден Анна си помисли с болка за Ребека. „Никой от нас няма да забрави този ден“, завърши президентът и Анна почувства, че не може да не се съгласи. Щом пуснаха репортажа със сгромолясването на Южната кула, тя изключи телевизора.

Върна се при кухненската маса и разгърна картата, за да повтори или потрети маршрута на евентуалното си напускане на Ню Йорк. Записваше всички подробности, свързани с бъдещите си действия, до тръгването си рано на другата сутрин. Точно тогава вратата се отвори със замах и Тина влезе. Олюляваше се под тежестта на висящия през рамото лаптоп и тежкия куфар, който влачеше след себе си. Анна изтича да я посрещне. Приятелката й изглеждаше наистина изтощена.

— Извинявай, че се забавих толкова много, скъпа — изохка тя, докато пускаше товара си насред току-що почистения коридор, и се запъти към кухнята. — Много малко автобуси се движеха в моята посока, а и си бях забравила парите. — Стовари се на първия стол.

— Мой ред е да направя кафе — засмя се Анна.

— Спряха ме само веднъж. Дружелюбен полицай се поинтересува какво има в багажа, но прие обяснението ми, че се прибирам от летището, защото не съм успяла да се кача на самолета си. Показах му дори билета ти.

— Някакви проблеми в апартамента? — попита Анна, докато пълнеше кафеварката за трети път този ден.

— Наложи се да утешавам Сам, той явно е твой почитател. Изглеждаше съсипан, сякаш е плакал няколко часа. Не се наложи дори да споменавам Дейвид Съливан, защото искаше да си говори единствено за теб. Когато се насочих към асансьора, дори не ме попита къде отивам. — Тина се огледа с изненада. Не беше виждала кухнята си толкова чиста, откакто се бе нанесла тук.

— Готова ли си с плана? — попита, като видя разтворените карти на масата.