Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

Влезе под струята на душа и се замисли над дръзкия план на Тина. Завъртя докрай и двата крана и поседя така, за да се наслади на обилната вода, преди да започне да сваля полепналата мръсотия. С любопитство наблюдаваше как водата постепенно от черна стана сива, но колкото и да се триеше, не изсветля. Продължи да се търка и стърже, докато кожата й пламна, и едва тогава посегна към шампоана. Изми косата си три пъти, но въпреки това тя си остана пепелява. Сигурно трябваше да минат дни, преди да си върне естествения рус цвят. Анна постави запушалката и отново завъртя крановете. Докато лежеше в топлата вода, събитията от този ден отново минаха пред очите й.

Помисли колко много приятели и колеги навярно са мъртви и осъзна какъв късмет е извадила всъщност, че е оцеляла. Налагаше се да отложи за известно време скръбта по загубата на своите познати, ако все още имаше някакъв шанс да спаси Виктория от по-бавна смърт.

Леко почукване на вратата прекъсна мислите й. Тина влезе и приседна на ръба на ваната.

— Виждам, че нещата при теб вървят към подобрение — усмихна се тя.

— Мислех си за твоята идея и ако успея да…

— Обстоятелствата се промениха — побърза да я осведоми Тина. — Току-що съобщиха по телевизията, че до второ нареждане всички полети над територията на Америка са отменени, което означава, че въпросният Ван Гог е на път обратно към летище „Хийтроу“.

— В такъв случай трябва да се свържа с Виктория час по-скоро. Ще й кажа да поиска от Рут Париш да върне обратно картината в Уентуърт Хол.

— Съгласна съм, но преди минути си дадох сметка, че освен своя Моне Фенстън е загубил още нещо в развалините на кулата.

— Какво може да е по-важно за него от картината на Моне?

— Договорът с Виктория както и останалите документи, потвърждаващи неговото право на собственост върху картината и имението, в случай че тя не успее да плати дълговете си.

— Не се ли пазят втори екземпляри? — попита Анна.

— Да, в касата в кабинета на Фенстън.

— Нали си спомняш, че и Виктория има аналогични документи?

— Освен ако не ги унищожи — заяви Тина след многозначителна пауза.

— Никога няма да се съгласи на такова нещо.

— Защо не й се обадиш и не се увериш сама? Ако приеме, ще имаш повече време да уредиш продажбата. С парите ще ликвидира дълга си към Фенстън, преди той да е успял да направи каквото и да е.

— Има обаче един проблем.

— И какъв е той?

— Нямам телефонния й номер. Загубих всичко, включително мобилния си телефон, бележника и дори портфейла.

— Да видим дали международните оператори ще могат да ни помогнат — предложи Тина. — Защо не се изсушиш и не облечеш хавлията ми. По-късно ще ти измислим някакви дрехи.

— Благодаря ти — промълви Анна и докосна ръката на приятелката ти.

— Не бързай с благодарностите, защото не знаеш какво съм ти приготвила за обяд. Не очаквах гости и в хладилника намерих единствено остатъци от китайска храна.

— Нямам нищо против. — Анна излезе от ваната и се уви с хавлиената кърпа.

— Чакам те на масата — усмихна се Тина. — Надявам се микровълновата ми печка вече да е привършила с приготовленията на изискания ми обяд.

— Искам да те попитам нещо — плахо се обади Анна.

— Кажи.

— Защо продължаваш да работиш за Фенстън, след като очевидно го презираш толкова, колкото и аз.

— Точно на този въпрос не бих искала да ти отговарям засега — отвърна Тина след минута колебание и тихо затвори вратата след себе си.

Рут Париш вдигна слушалката на телефона.

— Здравей Рут — разнесе се в ухото й познат глас. — Кен Лейн от „Бритиш Юнайтед Еър“. Искам само да съобщя, че нашият полет 107 за Ню Йорк получи нареждане да обърне обратно и очакваме да кацнем след около час на „Хийтроу“.

— Но защо? — недоумяваше Рут.

— В момента знаем твърде малко — призна Кен, — но от „Кенеди“ ни информираха за терористична атака срещу Кулите близнаци. Наредено е на всички самолети на територията на Щатите да се приземят, летищата да не приемат никакви полети до второ нареждане.

— Кога е станало това?

— Около един и половина наше време, ти вероятно си била на обяд. Ще научиш повече подробности от новините. Всички агенции предават само това.

Рут взе дистанционното от бюрото и го насочи към телевизора.

— Да оставим ли на склад картината, или да я върнем в Уентуърт?

— Със сигурност няма да я връщате — отсече Рут. — Ще я приберем в един от нашите складове в безмитната зона, а щом вдигнат забраната от летище „Кенеди“, ще уредя да я качат на първия полет за Ню Йорк. Когато останат около трийсет минути до кацането ви, ми се обади, за да мога да поръчам една от моите специални коли да чака на пистата.