Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

— Бъди спокойна.

Рут остави слушалката и погледна отново екрана. Избра един от новинарските канали и първото, което видя, бе как самолет се насочва и се врязва в Южната кула.

Едва сега разбра защо Анна не отговаряше на звъненето й.

Докато се сушеше, Анна се замисли какви ли можеха да са причините Тина да продължава да работи за Фенстън. Усети, че поклаща глава сякаш в ритъма на мислите си. Тина беше достатъчно кадърна, би могла да си намери далеч по-добра работа.

Облече хавлията на приятелката си, обу чехлите й, закачи отново верижката с ключа на врата си, сложи си и спрелия часовник. Погледна се в огледалото. Изглеждаше значително по-добре, макар все още да бе много разстроена от случилото се. Колко ли дни, месеци и години този кошмар щеше да спохожда мислите й.

Отвори вратата на банята и тръгна по коридора, като внимателно избягваше пепелявите следи, които бе оставила при пристигането си. Влезе при Тина в кухнята и я завари да слага прибори и чинии на масата. Приятелката й спря за малко заниманието си и подаде мобилния си телефон.

— Време е да позвъниш на Виктория и да я предупредиш за намеренията си.

— И какви са те?

— Като начало я попитай дали знае къде се намира картината в момента.

— Обзалагам се, че е заключена в безмитната зона на „Хийтроу“, но има само един начин да разберем каква е истината — каза Анна и набра номер, който започваше с нули.

— Международен оператор — обади се отсреща женски глас.

— Искам да се свържа с телефон във Великобритания — заяви Анна.

— Бизнес или частен?

— Частен.

— Името, моля?

— Уентуърт, Виктория.

— Адрес?

— Уентуърт Хол, Уентуърт, Съри.

Наложи се доста да почака, докато й отговорят.

— Съжалявам, но този телефон не фигурира в списъка с абонати, дали разрешение за достъп.

— Какво значи това? — учуди се Анна.

— Че не мога да ви дам номера.

— Случаят е спешен — настоя.

— Много съжалявам, госпожо, но не мога да ви помогна.

— Аз съм близка приятелка на семейството.

— И кралицата на Англия да сте, не мога да ви дам номера. — Отсреща затвориха и Анна сбърчи чело.

— Какъв е план Б? — попита Тина.

— Нямам друг избор, освен да замина за Англия и да се срещна лично с Виктория. Особено сега, когато съм наясно с намеренията на Фенстън.

— Добре. В такъв случай ще трябва да решиш през коя граница да напуснеш страната.

— Как да мисля за граница, след като не мога дори да се прибера вкъщи и да си взема нещата. Ако се появя там, всички ще разберат, че съм оцеляла.

— Нищо не пречи аз да отида — предложи Тина. — Кажи ми какво искаш да взема и ще ти го донеса в една чанта…

— Не е нужно, багажът ми е готов и чака в коридора до вратата. Нали щях да летя до Лондон тази вечер.

— В такъв случай единственото, от което имам нужда, е ключ.

Анна разкопча верижката около врата си и й подаде ключа.

— Как да мина обаче покрай портиера? — разтревожи се Тина. — Ще ме пита коя съм и при кого отивам?

— Е, това не е проблем. Кажи му, че отиваш при Дейвид Съливан. Ще ти се усмихне и ще повика асансьора.

— Кой е Дейвид Съливан?

— Живее на четвъртия етаж и е любител на разнообразието. Рядко младите дами, които го посещават, са едни и същи. Сам получава по няколко долара всяка седмица, за да не задава излишни въпроси.

— Остава проблемът с парите — отбеляза Тина. — Нали ми каза, че портфейлът ти е останал в развалините, а аз имам само седемдесет долара.

— Вчера изтеглих три хиляди от сметката си — успокои я Анна. — Не можеш да си позволиш забавяния или засечки, когато местиш скъпа картина. Спешно може да ти потрябват пари, например за бакшиши и за други дребни разходи. В чекмеджето на нощното ми шкафче има още петстотин долара.

— Освен това ще имаш нужда и от часовник. — Тина свали своя от ръката си и го размени със спрелия на Анна. Загледа се в замрелите стрелки. — Никога няма да забравиш часа и минутата, в която самолетът се е врязал в сградата. — В същия миг се чу сигналът на микровълновата печка. Тина се изправи и отново предупреди: — Това може наистина да не става за ядене.

Разсипа храната в чиниите — пържен ориз с пилешко.

Докато се хранеха, двете обсъдиха възможностите за напускане на града, а после и на страната. Обраха всички трохи от останалата от вчера храна, направиха си нова кана кафе и продължиха да обмислят маршрути. Анна все още не можеше да реши в коя посока да тръгне — на юг или на север. Тина остави чиниите в умивалника.