Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

— Като една съвременна Виола 14 14 Прави се намек за събития и герои от пиесата на У. Шекспир „Дванайсета нощ“. — Б.пр. — подхвърли шеговито Арабела — ще трябва да отида и да видя какво носи сприхавият пратеник. Може би ще се наложи да му хвърля пръстен за усилието — додаде тя.

— Не се съмнявам, че красивата Оливия ще знае как да се справи — влезе в стила на шекспировата комедия Анна.

Арабела се поклони и последва Андрюс навън.

Анна съзерцаваше с възторг картината на Тинторето „Персей и Андромеда“, когато домакинята се върна весело усмихната. Но щом прекрачи прага, веднага придоби сериозен вид.

— Проблем ли има? — разтревожи се Анна, когато се извърна и видя загриженото лице на Арабела.

— Пратеникът върна пръстена ми — отговори тя. — Ела да видиш сама.

Младата жена я последва в преддверието, където завари Андрюс и помощникът му да разковават кутията от червени дъски, която се бе надявала, че повече няма да види.

— Изпратена е от Ню Йорк — отбеляза Арабела, докато разглеждаше етикетите. — Сигурно е пътувала в един самолет с теб.

— Тази кутия просто ме преследва — рече Анна.

— Излиза, че действаш по този начин на мъжете — отбеляза домакинята.

Двете наблюдаваха Андрюс как внимателно отстранява вътрешните опаковки с въздушни мехурчета и най-сетне изважда картината, която Антон бе копирал.

— Единственото добро нещо в тази история е, че ще можем да сложим обратно оригиналната рамка на истинската творба.

— А какво ще правим с това? — попита Арабела и посочи копието.

Икономът се изкашля леко.

— Разбирам, че имаш някакво предложение, Андрюс — обърна се към него господарката на дома. — Нека го чуем.

— Не, милейди — отговори мъжът. — Само искам да отбележа, че другият ви гост вече пристига.

— Този човек има усет за момента — подхвърли Арабела, докато приглаждаше косата си пред огледалото. — Готова ли е стаята на Уелингтън за господин Накамура, Андрюс?

— Да, милейди. Доктор Петреску ще бъде в стаята на Ван Гог.

— Много уместно. — Домакинята се извърна към Анна. — Така ще можете да прекарате заедно неговата последна нощ тук.

Младата жена с облекчение видя колко бързо Арабела влезе във форма и й хрумна, че нейно благородие ще бъде равностоен партньор на изискания японец.

Икономът отвори външната врата и тръгна надолу по стълбите с подходяща скорост, за да може да е на покритата с чакъл алея в момента, в който зелената тойота щеше да спре. Отвори задната врата на лимузината и я задържа, за да може Накамура спокойно да излезе. В ръцете си гостът стискаше някакъв квадратен пакет.

— Японците винаги носят подарък — прошепна Анна на своята домакиня, — но е проява на лош тон да го отвориш в тяхно присъствие.

— Чудесно, но аз нямам подарък за него.

— Той и не очаква. Поканила си го в дома си и това е най-голямото уважение, което можеш да окажеш на един японец.

— Слава Богу — въздъхна нейно благородие и се приготви да поздрави госта си.

— Лейди Арабела — поклони се мъжът ниско, — голяма чест е за мен да бъда поканен в прекрасния ви дом.

— С вашето присъствие оказвате истинска чест на този дом — отговори Арабела с надеждата, че е казала каквото трябва.

Накамура се поклони още по-ниско, след което се изправи и право пред него се разкри портретът на Уелингтън, рисуван от Лорънс.

— Нали този велик мъж бе вечерял в Уентуърт Хол в нощта преди битката при Ватерло?

— Точно така — потвърди Арабела, — а вие ще спите тази вечер в неговото легло.

— Много се радвам да ви видя отново, доктор Петреску — обърна се Накамура към Анна.

— Аз също, господин Накамура. Надявам се, че сте пътували добре.

— Да, благодаря. Дори кацнахме навреме, за разлика от друг път — отговори японецът, който не мърдаше от мястото си, докато очите му обикаляха стените на помещението. — Нали ще ме поправите, Анна, ако греша, но ми се струва, че тази стая е посветена на английската школа. Гейнсбъро, ако се не лъжа? — И той посочи с възхитен поглед големия портрет на лейди Катрин Уентуърт. Анна кимна в знак на потвърждение. — Ето виждам и Ландсиър, Морланд, Ромни, Стъбс, но… Направо съм стъписан. Правилно ли употребих думата?

— Напълно — успокои го Арабела. — Това, което ви стъписа, е платно на Лили.

— Да, сър Питър Лили. И колко красива жена — той замълча за миг. — Виждам, че това е семейна черта — добави, обърнат към домакинята.

— Аз пък виждам, че във вашето семейство ласкателството е на почит — закачливо подметна Арабела.