Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

— Не точно майстор — обади се глас от дъното на стаята.

Двете жени се обърнаха и видяха, че господин Накамура е влязъл при тях. Беше облякъл официално сако за вечеря и сложил папийонка, която Андрюс положително щеше да оцени по достойнство.

— Но защо? — попита Арабела.

— Във вашата страна — започна гостът — отдавате почести на онези, които „постигат величието“, ако цитираме известен ваш поет, като ги удостоявате със звания — рицар или барон, докато ние в Япония ги обявяваме за „национално богатство“. Ето защо сметнах за подходящо да предложа тази ваза в дом като Уентуърт Хол, защото от дванайсетте най-велики грънчари в историята единайсет са японци, с едно-единствено изключение — Бърнард Лийч от Корнуол. Не сте го удостоили с титлата лорд, нито сте го посветили в рицарско звание, затова пък ние го обявихме за „национално богатство“.

— Истинска проява на цивилизованост — отбеляза Арабела. — Трябва да призная, че сега раздаваме титли и звания на поп звезди, футболисти и невежи милионери. — Накамура се засмя, в този момент Андрюс пристъпи напред с подноса с шампанско. — Вас смятат ли ви за национално богатство, господин Накамура? — попита тя.

— Не, за нищо на света — отговори мъжът. — В нашата страна невежите милионери не заслужават подобна чест.

Домакинята се изчерви, а Анна не откъсна поглед от вазата, все едно не беше чула забележката.

— Кажете, господин Накамура, права ли съм, че тази ваза не е съвсем симетрична?

— Абсолютна права сте — отговори японецът. — Трябва да ви включат в състава на дипломатическия корпус. Не само умело сменяте темата на разговор, но и поставяте въпроси, на които задължително трябва да бъде даден отговор.

Той отмина картината на Ван Гог, все едно я нямаше там, и приближи масичката с вазата. Разглежда я известно време мълчаливо и едва тогава продължи:

— Ако ви се случи да видите напълно симетрично керамично произведение, бъдете сигурни, че е произведено от машина. При грънчарството трябва да търсите приблизителното съвършенство. Вгледате ли се достатъчно внимателно и достатъчно дълго, винаги ще откриете някакъв незначителен недостатък, който е там, за да ни напомни, че предметът е продукт на човешката ръка. Колкото по-дълго го търсите, толкова по-голям е бил майсторът, защото Джото единствен е можел да нарисува съвършената окръжност.

— За мен и тази ваза е съвършена — заяви Арабела. — Влюбена съм в нея, и на каквото и да ме подложи господин Фенстън в бъдеще, никога няма да му позволя да ми отнеме националното богатство.

— Вероятно няма да му се удаде да предяви каквито и да било претенции за в бъдеще — отбеляза Накамура и се извърна с лице към шедьовъра на Ван Гог сякаш го виждаше за първи път. Арабела затаи дъх, а Анна внимателно следеше изражението на японеца. Не беше сигурна дали правилно е разчела посланието.

Накамура гледа картината само няколко секунди, преди да се обърне към собственичката й.

— Има някои предимства в това да си невеж милионер. Макар да нямаш основание да претендираш да си национално богатство, можеш да си позволиш да колекционираш националното богатство на други народи.

На Анна й идваше да извика възторжено, но вместо това само вдигна чашата си. Господин Накамура отговори на жеста й и двамата се извърнаха към Арабела. По лицето й се стичаха радостни сълзи.

— Не знам как да ви благодаря — промълви тя.

— Не на мен, а на Анна трябва да благодарите. Без куража и упоритостта й този тъжен епизод нямаше да има толкова щастлив завършек.

— Напълно съм съгласна — подкрепи го от цялото си сърце Арабела. — Тъкмо затова ще помоля Андрюс да отнесе картината в нейната спалня, за да бъде последният човек, който ще й се наслади, преди творбата да се отправи на своето дълго пътешествие до Япония.

— Много уместно — отбеляза Накамура. — Но ако все пак се съгласи да приеме предложението ми за работа в моята фондация, ще има възможност да я вижда по-често.

Младата жена тъкмо се канеше да сподели мнението си по въпроса, когато Андрюс отвори вратата и съобщи:

— Вечерята е сервирана, милейди.

Кранц си избра място в опашката на самолета, за да е сигурна, че възможно най-малко хора ще я забележат. Необходимо й бе да се сближи с някого от екипажа още преди да кацнат на „Хийтроу“. Започна да си представя новите си колеги, за да избере най-подходящия.

— Вътрешни или международни? — попита старшата стюардеса скоро след като машината достигна височината, на която щеше да премине полетът.