Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

— Афазия ли?

— Онази част от мозъка му, която отговаря за речта, е невъзвратимо увредена. Според лекаря той е в състояние само да вегетира. Единственото решение, което може да се вземе, е кога да изключат апаратурата и да го оставят да умре спокойно.

— От полицията съобщиха, че Фенстън седи неотлъчно до него.

— В такъв случай трябва да си отварят очите и да не оставя Липман без наблюдение нито за миг — отбеляза Джак. — Може да не се наложи лекарският екип да взима решение кой да изключи апаратурата.

— От полицията питат взимал ли си камера от местопрестъплението.

— Тя е собственост на ФБР.

— Не и ако е доказателствен материал, както много добре ти е известно. Защо не им изпратиш няколко снимки и не се опиташ да се разбереш с тях с добро. Припомни им например, че и баща ти е работил в полицията — това винаги върши работи.

— А какво ще получа в замяна? — попита агентът.

— Снимка, на чийто гръб е написано името ти. Питат дали надписът ти говори нещо, защото е ясно, че нито те, нито аз мога да се сетя — призна началникът.

Маки плъзна по бюрото две ксерокопия и даде на Джак малко време да ги разгледа. На първото Фенстън се здрависваше с президента Буш по време на службата в памет на загиналите на Кота нула. Джак добре помнеше счупеното стъкло на същата снимка, която висеше зад бюрото на Фенстън.

— Откъде полицията на Ню Йорк се е сдобила с това копие?

— Било е на бюрото на Липман. Очевидно се е канел да ти го предаде вчера вечерта заедно с тълкувание на надписа отзад.

Джак държеше вече второ копие, на което беше написано: „Делейни, тук е доказателството, от което имаш нужда“. Телефонът на Маки иззвъня.

Началникът вдигна слушалката, помълча известно време и накрая нареди:

— Свържете ме с него. — Погледна Джак и додаде: — Том Красанти ни търси от Лондон. — Здравей, Том. Дик Маки е на телефона. Джак е при мен. Точно обсъждаме случая „Фенстън“. Все още сме наникъде.

— Обаждам се във връзка със същия случай — обясни Том.

— Имам новини по него, но не са много добри. Подозираме, че Кранц е успяла да влезе в Англия.

— Не е възможно — възкликна Джак. — Как е минала паспортната проверка?

— По всяка вероятност облечена като стюардеса на „Аерофлот“ — рече Том. — Моят човек в руското посолство се обади да ме предупреди, че някаква жена е минала границата на летището, представяйки се за руската стюардеса Саша Престокович.

— Какво кара руснаците да мислят, че става дума за Кранц?

— Те нямат представа коя е жената. Единственото, което знаят, е, че заподозряната се опитала да се сприятели със старшата стюардеса на редовния полет до Лондон. След това я придружила до мястото за паспортна проверка. Оттам дойде и информацията при нас. Вторият пилот попитал коя е жената със старшата и му отговорили, че е Саша Престокович. Той обаче познавал Саша много добре. Често пътували в един и същ екипаж.

— Това все още не доказва, че става дума за Кранц — упорстваше Маки.

— Ще стигна и до това, сър, само ми дайте малко време — рече Том.

Джак искрено се зарадва, че приятелят му не може да види нетърпеливото изражение на техния началник.

— Вторият пилот докладвал на капитана и той веднага алармирал охраната на „Аерофлот“. Много скоро установили, че Саша Престокович е в тридневен отпуск, че паспортът й е откраднат задно с униформата. Тогава вече вдигнали истинска тревога. Моят човек в руското посолство ми се обади в знак на съпричастност след събитията на единайсети септември — добави Том. — Разбира се, преди това уведомил Интерпол.

— Ще се справим с всичко това, нали, Том? — попита Маки.

— Естествено, сър. — Той замълча за малко. — Та докъде бях стигнал?

— До обаждането на твоята връзка от руското посолство — подсети го Джак.

— А, да. Когато им дадох устно описание на Кранц — около метър и петдесет, към четирийсет килограма, късо подстригана, — ме помолиха да изпратя по факса нейна снимка, което и направих. Показали копие на тази снимка на втория пилот в хотела му в Лондон и той потвърдил, че това е жената от летището.

— Добра работа си свършил, Том — похвали го Маки. — Педантичен както винаги. Имаш ли някаква идея защо Кранц иска да е в Лондон?

— За да убие Петреску, според мен.

— Ти какво мислиш — попита Маки, хвърляйки поглед към Джак.

— Съгласен съм с Том — отвърна агентът. — Според мен тя е най-очевидната цел. Само не разбирам защо Кранц поема толкова голям риск да го стори точно сега.