Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

— Вътрешни — отвърна Кранц и се усмихна.

— Затова не те познавам.

— На работа съм в компанията от три месеца.

— Това вече обяснява нещата. Казвам се Нина.

— Саша — представи се на свой ред Кранц.

— Ако имаш нужда от нещо, само дай знак.

— Разбира се.

Кранц не можеше да се отпусне напълно, защото раната в дясното рамо не й даваше мира. Почти през целия полет остана будна. Използва времето, за да следи Нина и да я опознае достатъчно, та когато кацнеха, да може да я използва като важна част от плана. Когато най-сетне заспа, бе убедена, че е спечелила Нина за свой покровител.

— Не искаш ли да отидеш най-отпред, Саша — попита новата й позната, когато капитанът даде нареждане екипажът да седне и да притегне коланите, за да се подготвят за кацане. — Така ще можеш да слезеш с отварянето на вратата.

— За първи път съм в Лондон — поклати глава Кранц, — затова предпочитам да сляза с екипажа.

— Разбира се — успокои я Нина. — Ако искаш, може да се качиш с нас в микробуса.

— Благодаря ти.

И така Кранц остана на мястото си, докато и последният пътник излезе навън. Слезе с екипажа и заедно с тях се насочи към терминала. Не се отделяше от старшата стюардеса, докато вървяха по дългите коридори. През това време Нина я запозна с мнението си по всички въпроси — от Путин до Распутин.

Най-сетне екипажът на „Аерофлот“ влезе в залата за паспортен контрол, Нина поведе своята група към изхода, над който се виждаше надпис: „Само за екипажи“. Кранц се заслони зад гърба й. Старшата не спираше да бърбори, дори когато подаваше паспорта си на дежурния. Той разлисти внимателно страниците на документа, след което го върна.

— Следващият — подкани служителят Кранц.

Тя подаде своя паспорт. Мъжът отново започна да разлиства страниците. Внимателно огледа снимката, след това и лицето на стюардесата пред него. Усмихна се и й върна паспорта, давайки знак, че е приключил. Най-неочаквано силна болка в рамото накара Кранц да замръзне на мястото си. Тя направи неимоверно усилие да не изкриви лице, но все така не можеше да пристъпи.

— Хайде, Саша — провикна се Нина, — задържаш хората.

Кранц успя някак да тръгне напред и мина през турникета на бариерата с леко олюляване. Мъжът зад гишето я проследи с изненадан поглед. Важно правило е да не се обръщаш в такъв момент. Кранц се усмихна на Нина и я хвана под ръка, докато крачеха към изхода. Служителят в паспортния контрол най-сетне извърна лице към следващия на опашката.

— Ще дойдеш ли с нас в автобуса? — попита старшата, когато вече бяха вън пред летището.

— Не, благодаря. Приятелят ми ще ме чака.

Нина повдигна изумено вежди и й махна за сбогом.

— Коя беше тази? — попита един от колегите, преди да се качат в автобусчето на „Аерофлот“.

— Няма ли нещо във филма на Липман, което да ни свърши работа? — попита Маки.

— Нищо — отговори Джак, седнал на стола срещу бюрото на шефа си. — Успял е да заснеме осем документа. До неочакваната поява на Фенстън.

— А те не съдържат ли информация, която да използваме?

— Все неща, които вече знаем — призна разочаровано Джак и отвори папката пред себе си. — Например договори, потвърждаващи, че Фенстън продължава да преследва клиенти из целия свят. Тези хора или са наивни, или алчни. Решат ли обаче да продадат някое от произведенията, които са заложили като гаранция за кредита, получен от „Фенстън Файнанс“, ги застига странна смърт. Единствената ми надежда е полицията на Ню Йорк да открие в кабинета достатъчно доказателства, с които да предявим обвинение, защото доколкото разбирам, на Фенстън не можем да му лепнем дори глоба за неправилно паркиране.

— Не разчитай много на това — посъветва го Маки. — Днес сутринта разговарях с един от техните началници и първото, което ме попита, беше дали има при нас агент на име Делейни и дали случайно не е бил вече на местопроизшествието, когато неговите момчета пристигнали.

— Ти какво му каза? — поинтересува се Джак напълно сериозно.

— Че ще проверя и веднага ще му се обадя. — Маки замълча. — Може би ще ги укротим малко, като им предоставиш част от информацията.

— Едва ли ще стигнат до нещо, което вече да не знаем — отказа Джак. — Пък и на какъв резултат разчитат, след като Липман е вън от строя.

— Имаме ли някакви новини от болницата относно шансовете да се възстанови?

— Малко вероятно е това да се случи. Получил е мозъчен удар в резултат на повишаване на кръвното налягане. Медицинският термин за неговото състояние е афазия.