Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

Анна кимна.

— Има още нещо, което бих искал да разбера, преди да си тръгнете, доктор Петреску — намеси се Маки. Анна вдигна очи. — Щом при Фенстън има копие на картината, къде е оригиналът?

— В Уентуърт Хол — гласеше простичкият отговор. — Щом прибрах творбата от „Сотбис“, се качих на първото такси и го закарах при Арабела. В червената кутия, с която напуснах тогава имението, беше само рамката.

— Която занесохте в Букурещ, за да може Антон да постави своето копие в оригиналната рамка, с надеждата, че то е достатъчно добро, за да убеди Фенстън.

— И това щеше да трае дълго, ако не беше решил да застрахова картината.

Тримата мълчаха известно време. Пръв наруши тишината Маки.

— Проведохте цялата тази операция под носа на Джак?

— Точно така — усмихна се Анна.

— В такъв случай, нека все пак ви попитам, доктор Петреску — продължи Маки, — къде беше истинският Ван Гог, докато двамата мои опитни агенти закусваха с вас и лейди Арабела в Уентуърт Хол?

— Не забравяй Петата поправка 13 13 Петата поправка към конституцията на САЩ гласи, че частната собственост не може да бъде изземвана за обществено ползване без справедлива компенсация. — Б.пр. — призова Джак.

— В спалнята на Ван Гог — отговори Анна. — Над главите им, на първия етаж.

— Наистина на една ръка разстояние — призна Маки.

Кранц изчака да чуе и десетото позвъняване. Когато отсреща вдигнаха, се чу само:

— Къде си?

— В Москва — отвърна.

— Умно. Точно сега името ти твърде често се появява на страниците на „Ню Йорк Таймс“ и рискът е прекалено голям.

— Да не говорим за списъка на най-издирваните лица на ФБР — допълни тя.

— Петнайсет мига слава — отбеляза Фенстън. — Но имам нова поръчка за теб.

— Къде?

— В Уентуърт Хол.

— Не мога да рискувам да се появя там втори път…

— Дори ако удвоя заплащането?

— Рискът е прекалено голям.

— Може би ще премислиш, ако ти кажа за чие гърло става въпрос.

— Цялата съм в слух — отговори Кранц. Когато чу коя е бъдещата й жертва, само додаде: — За това ще трябва да ми платиш два милиона долара.

— Нека бъдат три, ако успееш да прережеш и врата на Петреску. Тя ще бъде там за едно денонощие.

Кранц се поколеба миг-два.

— Нека са четири, възможно е тя да стане свидетел на първото убийство. — Последва продължителна тишина. — Освен това ще са ми нужни два милиона аванс — добави.

— На обичайното място?

— Не. — Кранц продиктува номер на сметка в банка в Москва.

Фенстън остави слушалката и повика Липман по интеркома.

— Трябва да те видя веднага.

Докато чакаше дясната му ръка да се появи, председателят нахвърля няколко ключови думи, насочващи към проблемите, които смяташе да обсъдят: Ван Гог, пари, Уентуърт Хол, Петреску. Продължаваше да драска по листа, когато се почука на вратата му.

Липман искрено се надяваше, че не му личи колко е разтревожен.

— Избягала е — започна Фенстън, щом вратата се затвори.

— Значи съобщението в „Ню Йорк Таймс“ е вярно — рече Липман.

— Да, но не знаят, че е в Москва.

— Смята ли да се върне в Щатите?

— Не засега. Поне докато не стихне шумотевицата около името й.

— Има основание — съгласи се Липман и се постара да не му проличи колко голямо е облекчението, което изпита.

— Възложих й друга задача — сподели Фенстън.

— Кой е обектът този път?

Юристът слушаше и не вярваше на ушите си коя е следващата жертва и защо не може да бъде отрязано лявото й ухо.

— Изпратиха ли обратно в Уентуърт Хол онова недоразумение? — попита Фенстън, забелязал, че Липман съзерцава върнатата на мястото й снимка на председателя и президента Буш пред Кота нула.

— Да, „Арт Локейшънс“, прибраха платното днес следобед и фалшификатът ще бъде в Уентуърт Хол утре по същото време. Говорих с адвоката ни в Лондон. Заповедта за изземване ще бъде предявена пред съдия в сряда, така че ако оригиналът не бъде върнат дотогава, вие ставате автоматично собственик на имението и можете да започнете да разпродавате останалата част от колекцията, докато дългът се изчисти. Имайте предвид, че това може да трае години.

— Ако Кранц си свърши работата както трябва утре вечер, дългът никога няма да се изчисти — отбеляза Фенстън. — Тъкмо затова те повиках. Искам да обявиш при първа възможност останалата колекция за продан. Раздели творбите по равно между „Сотбис“, „Кристис“, „Филипс“ и „Бонамс“ и се опитай да ги продадеш едновременно.

— Но пазарът ще се наводни и това автоматично ще свали цените.