Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

Маки и Джак размениха изненадани погледи.

— Не сте ли чели днешния „Ню Йорк Таймс“? — попита шефът.

— Не — отговори Анна.

Маки отвори една папка и извади изрезка, която подаде на посетителката си.

„Олга Кранц, известна като убийцата с кухненски нож от антуража на Чаушеску, избяга миналата нощ от строго охраняваната затворническа болница в Букурещ. Предполага се, че Кранц се е измъкнала през шахтата за бельо на болничното отделение, облечена в униформата на болничен санитар. Единият от полицаите, охранявали затворничката, е намерен с прерязано…“

— Сега вече до края на живота си ще се озъртам като подгонен заек — заяви Анна, още преди да е дочела краткото съобщение.

— Не ми се вярва — опита се да я успокои Джак. — Кранц едва ли ще бърза да се прибере в Щатите, след като е в списъка на деветимата най-издирвани престъпници. Не може да не си дава сметка, че нейно подробно описание вече е изпратено до всички гранични пунктове, както и в Интерпол. Ако бъде спряна и претърсена, ще трябва да обясни как е получила раната в дясното рамо.

— Но това няма да спре Фенстън да изпълни плана си за отмъщение.

— Защо ще си прави този труд? — попита Джак. — Особено след като вече се е добрал до своя Ван Гог.

— Защото Ван Гог не е у него — наведе глава Анна.

— Какво искаш да кажеш? — нетърпеливо попита Джак.

— Малко преди да изляза тази сутрин, за да се срещна с вас, се чух с Тина. Тя ме предупреди, че днес Фенстън има среща с експерт от „Сотбис“ и представител на застрахователна компания, които да оценят картината за застраховане. Той никога досега не е правил такова нещо.

— Защо смяташ, че ще възникне проблем?

— Защото картината е копие — отвърна Анна.

— Моля? — извисиха глас и двамата мъже.

— Нали затова ходих до Букурещ. Един стар приятел, изключително талантлив портретист, направи копието.

— Това вече обяснява присъствието на онази рисунка в апартамента ти — въздъхна Джак.

— Бил си в дома ми? — изненада се Анна.

— Тогава бях убеден, че животът ти е в опасност.

— Но как може…

— Обяснява също — прекъсна я нетърпеливо Маки, — защо изпратихте червената кутия в Лондон и позволихте на „Арт Локейшънс“ да я приберат, за да я доставят на Фенстън в Ню Йорк.

Анна кимна безмълвно.

— Не може да не си си давала сметка, че рано или късно ще те разкрият — обади се Джак.

— След време — да. Точно това беше целта. Имах нужда от достатъчно време да продам оригинала, преди Фенстън да е разбрал какво смятам да направя.

— Значи, докато приятелят ти Антон е работел над копието, ти отиде до Токио, за да уговориш Накамура да я купи?

Анна отново кимна.

— А успяхте ли?

— Да. Съгласи се да купи оригинала на автопортрета срещу петдесет милиона долара, сума, напълно достатъчна на Арабела да ликвидира дълга, направен от сестра й, и в същото време да запази имението.

— Но сега, след като Фенстън знае, че притежава фалшификат, той ще се свърже с Накамура и ще се опита да провали плановете ти — намеси се Джак.

— Той вече му се обади — въздъхна Анна.

— Значи сте отново в изходна позиция, така ли?

— Не — усмихна се широко Анна. — Накамура вече е депозирал капаро от пет милиона долара при адвокатите си в Лондон и е готов да плати остатъка, когато види оригинала.

— Ще имате ли достатъчно време? — попита Маки, изпълнен с уважение.

— Тази вечер отлитам за Лондон, утре имам среща с Накамура в Уентуърт Хол.

— Доста напрегната програма — отбеляза Джак.

— Не и ако Липман успее тази вечер да достави материалите — уточни Маки. — Не забравяй, че тази вечер трябва да проведе акцията си.

— Имам ли право да знам за какво става дума? — попита Анна.

— Не. Нямаш — категорично отсече Джак. — Качваш се на самолета и ни оставяш ние да си гледаме работата.

— Може ли да включите в работата си и наблюдение на Тина? — тихо попита младата жена.

— И защо да го правим?

— Уволнили са я тази сутрин.

— На какво основание? — попита Маки.

— Фенстън е открил, че докато аз препусках по света, ме е държала в течение на събитията. И си мисля, че заради мен животът й е в сериозна опасност.

— Допуснах голяма грешка по отношение на тази жена — отбеляза Джак. — За което искрено се извинявам. Но така и не проумявам какво я е държало толкова време на работа при Фенстън.

— Мисля, че ще науча тази вечер. Имаме среща за по едно питие, преди да тръгна за летището.

— Ако ти остане миг, обади ми се. Много бих искал да знам отговора на този въпрос.