Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

— Само двама. Административният ми директор и аз, като всяка седмица сменяме комбинацията.

— Ами този прозорец? Има ли начин да се отвори?

— Не. От специално стъкло е, и дори да успеете да го счупите, едва ли ще оцелеете след скок от трийсет и втория етаж.

— Алармената инсталация…

— Свързана е с „Абът Секюрити“ — прекъсна го Фенстън, досетил се какъв ще е следващият въпрос. — Имат офис в същата сграда и могат да бъдат тук за не повече от две минути.

— Добра работа сте свършили — похвали го Джаксън. — В нашия занаят наричаме такава тройна подсигуровка „Тройно А“, което свежда размера на застраховката до един процент, в случая това прави около двеста хиляди долара на година. — Джаксън се усмихна. — Щеше ми се норвежците да бяха предвидливи като вас. И може би нямаше да се наложи да платим такава голяма сума за „Викът“ 12 12 Картина от норвежкия художник Едвард Мунк (12.12.1363–23.01.1944), избрана за икона от немските експресионисти. През август 2004 г. бе открадната от музей в Осло заедно с друга картина на художника — „Мадона“ — Б.пр. .

— А ще можете ли да гарантирате дискретност? — попита Фенстън.

— Абсолютно — увери го Джаксън. — Застраховаме половината от ценните произведения на изкуството в света, но дори да проникнете в нашите офиси в Лондон, не можете да научите техните имена. Те са кодирани.

— Звучи успокоително — рече Фенстън. — Единственото, което трябва да се направи сега, е да попълним документите.

— Веднага ще го направим, стига господин Савидж да потвърди стойността от двайсет милиона.

— Никакъв проблем — обади се Фенстън и насочи вниманието си към Крис Савидж, който не откъсваше поглед от платното. — Той положително вече е наясно с нещата. Това е Ван Гог от Уентуърт Хол, оценен за около сто милиона долара.

— Платното от Уентуърт Хол с положителност има тази стойност — обади се Савидж, — но не и това тук. Само рамката е оригинална.

— Какво искате да кажете? — сбърчи чело Фенстън и постепенно изражението му се промени така, сякаш му бяха съобщили, че единственото му дете е незаконно.

— Точно това, което казвам. Рамката е оригинална, но не и картината. Продали са ви копие.

— Как така копие? — Фенстън едва произнесе думата.

— Рамката с положителност идва от Уентуърт Хол, но не и творбата.

— Но как може да сте толкова сигурен, след като дори не проведохте някакви тестове.

— Няма нужда от тестове — продължи да упорства Савидж.

— Но защо?

— Защото е превързано другото ухо — гласеше незабавният отговор.

— Не е вярно. И децата знаят, че Ван Гог е отрязал лявото си ухо — настояваше председателят.

— Децата няма как да знаят обаче, че той е рисувал автопортретите си, като се е гледал в огледало, ето защо в оригинала е превързано дясното.

Фенстън се стовари в стола зад бюрото, така че картината остана зад гърба му. Савидж се приближи още повече до платното.

— Това, което ме изненадва, е, че макар да става дума за копие, някой си е направил труда да постави оригиналната рамка. — Лицето на Фенстън пламтеше от гняв. — Също така трябва да се признае — продължаваше експертът, — че копистът е много талантлив. Мога да определя цена от десет хиляди долара за картината и… — Той се замисли за малко.

— И може би още десет хиляди за рамката. Много съжалявам, че съм носител на лошите новини — заключи Савидж, докато се отдалечаваше от платното. — Искрено се надявам, че не сте изплатили още цялата сума, но дори това да се е случило, поне знаете от кого да потърсите отговорност за тази сръчна измама.

— Доведете ми Липман — изкрещя Фенстън така, че Тина дотича от другата стая.

— Току-що пристигна — съобщи тя. — Тъкмо се канех да му съобщя, че го чакате.

И човекът от „Лойд“, и експертът от „Сотбис“ побързаха да се оттеглят. Очевидно бе, че не можеха да разчитат дори на чаша кафе. Тъкмо се канеха да затворят вратата зад себе си, когато Липман се зададе с бързи крачки.

— Пробутали са ни фалшификат — изкрещя Фенстън, когато го видя.

Липман гледа известно време картината, преди да заяви:

— Поне и двамата знаем кой е виновен за всичко това.

— Петреску — с погнуса изплю името председателят.

— Да не говорим за нейната партньорка, която я зареждаше с информация от деня, в който я изгонихте.

— Прав си — съгласи се Фенстън и се обърна към отворената врата на кабинета на секретарката. — Тина — изкрещя отново, при което жената дотича. — Виждаш ли тази картина? — Тя кимна безмълвно. — Искам незабавно да я опаковаш и да я изпратиш обратно в Уентуърт Хол, като приложиш искане за…