Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

— Четирийсет и два милиона осемстотин деветдесет и две хиляди долара — услужливо подсказа Липман.

— Щом приключиш — продължи Фенстън, — можеш да си събереш нещата и да напуснеш територията на банката за десет минути, защото си уволнена, малка предателко.

Тина се разтрепери. Фенстън се изправи и подпря длани на бюрото.

— Освен това разчитам да предадеш на твоята приятелка Петреску, че все още не съм я свалил от списъка на изчезналите и вероятно загинали от атентата.

Анна усещаше, че обядът й с Кен Уитли не се развиваше в най-благоприятната посока. Заместник-председателят на „Кристис“ й даде ясно да разбере, че злополучният инцидент, довел до нейното освобождаване от „Сотбис“, все още не е забравен, а и намеците, които правел Брайс Фенстън с повод и без повод, че е освободена поради поведение, противоречащо на кодекса на банковия служител, не са в нейна полза. Не че някой обръщал особено внимание на приказките му, но пък той бил уважаван клиент и нейното връщане в сферите на аукционните къщи засега не било много подходящо.

Думите му затвърдиха у Анна убеждението, че наистина трябва да помогне на Джак да изобличи банкера, който очевидно пет пари не даваше чий живот съсипва по пътя си.

Засега нямало позиция, достатъчно подходяща за нейните квалификация и опит, обясни Кен, но й обеща да я държи в течение.

Когато напусна ресторанта, Анна хвана такси и даде адреса:

— Федерал Плаза двайсет и шест.

Джак крачеше напред-назад из фоайето на сградата на ФБР в Ню Йорк, малко преди часа, в който се очакваше Анна да се появи. Не беше изненадан, че я видя да влиза минути преди уговореното време. Трима души от охраната я проследиха с поглед, докато изкачваше стълбите пред входа. Съобщи името си на един от мъжете край входа, който поиска да види документа й за самоличност. Тя подаде шофьорската си книжка и служителят я задържа, докато изписваше името й на своята клавиатура.

Джак отвори вратата пред нея.

— Не беше моя идеята първата ни среща да бъде точно тук — рече Анна вместо поздрав.

— Нито пък моя — увери я Джак, — но шефът ми държи да покаже, че за него тази среща е от особено значение.

— Да не би да е ред аз да бъда арестувана?

— Не, но се надява да проявиш желание да ни сътрудничиш.

— Тогава да вървим и да разлаем кучетата.

— Май това е бил един от любимите изрази на баща ти — отбеляза Джак.

— Откъде знаеш? — вдигна очи Анна към него. — Само не ми казвай, че имате и негово досие?

— Не — засмя се той. — Просто ти го спомена, когато пътувахме заедно. — Натисна копчето на деветнайсетия етаж, където Дик Маки вече ги чакаше в коридора.

— Много мило от ваша страна, че се съгласихте да дойдете, доктор Петреску. — Сякаш бе имала избор, помисли си Анна. Маки я поведе към кабинета си и когато влязоха вътре, й посочи удобното кресло срещу бюрото. — Срещата ни е неофициална, но държа да започна с това, че за Бюрото е изключително важно, че се съгласихте да ни помогнете.

— А защо държите да ви помагам? — попита Анна. — Мислех, че сте арестували Липман и той вече е зад решетките.

— Освободихме го тази сутрин — съобщи Маки.

— Сериозно? — не скри изумлението си Анна. — Нима два милиона долара не са достатъчно уличаващи?

— Повече от достатъчно — призна Маки. — Но случаят не е приключил. Моята специалност са преговори с цел постигане на по-далечна цел и днес малко след девет Липман подписа споразумение с федералния прокурор, според което, ако ни сътрудничи безпрекословно, ще се отърве само с петгодишна присъда.

— Това все пак не обяснява защо сте го пуснали.

— Защото успя да ни убеди, че е в състояние да докаже непосредствената връзка между Фенстън и Кранц, но за целта трябва да се върне на работа в офиса на Уолстрийт, да се добере до необходимия документ, включително и до номерата на сметките в различни банки по света, където са извършени незаконните плащания.

— Не е изключено да ви лъже, особено след като при срутването на Северната кула бяха унищожени хиляди документи — отбеляза Анна.

— Така е — съгласи се Маки, — но пък ние му дадохме ясно да разбере, че ако ни играе номера, съществува реална опасност да прекара остатъка от живота си в Синг-Синг.

— Доста стимулиращо, бих казала.

— Съгласи се също така да се яви като свидетел на обвинението — допълни Джак, — в случай че се стигне до дело.

— Излиза, че трябва да сме благодарни, че Кранц е на сигурно място в затвора, защото ключовият ви свидетел като нищо може да бъде заклан без време.