Патриша Корнуел - Крадци на лица

— Това, което трябва да направим, е да открием точно какво е имало в къщата, за да започнем да изчисляваме колко неща са можели да горят — продължи Луси. В музиката се появиха цигулки, а струнните инструменти и барабаните засвириха минорно. — Тогава ще добием представа какво и колко е било нужно, за да се предизвика подобен пожар.

— Имаме разтопен алуминий, стъкла и страшно много обгаряния по тялото, в горните части на краката и ръцете, както и на всички места, които не са били покрити от стъклената врата — обясних аз. — Това ме кара да мисля, че жертвата е лежала долу, вероятно във ваната, когато огънят е стигнал до нея.

— Не е логично да мислим, че такъв пожар може да започне в мраморна баня — констатира племенницата ми.

— Да не е нещо, свързано с електрическата инсталация? Има ли такава вероятност? — попитах аз.

Надписът на мотела просветваше с червени и жълти светлини над магистралата, може би на километър и половина пред нас.

— Искам да те уведомя, че електрическата инсталация на къщата е била подсилена. Когато пожарът е стигнал до жиците и изолационните кабели, те са се разтопили от високата температура и чак тогава жиците са влезли в съприкосновение една с друга. Електрическата верига е била прекъсната и бушоните са изгорели — обясни тя. — Точно това и очаквах, че се е случило, независимо дали пожарът е бил умишлен, или не. Трудно е да се установи. Има още много неща за оглеждане, а и в лабораторията, разбира се, също ще си кажат думата. Но от каквото и да е възникнал пожарът, той се е разпространил бързо. Това личи от начина, по който е горяло дюшемето. Има ясно определена граница между изгарянето в дълбочина и неизгорелите дървени части, което означава, че се е развихрил бързо.

Спомних си обгорелите дървени парчета близо до тялото, които изглеждаха точно както ги описа тя. Бяха се сбръчкали като кожата на алигатор и бяха почернели отгоре, а не бяха горели постепенно по цялата си дължина.

— Това на първия етаж ли е станало? — запитах аз и предвиждането ми за пожара стана още по-мрачно.

— Вероятно. А знаем също, че нещата са се развили много бързо, като се има предвид, че алармената система за пожар се е включила, пък и от това, което пожарникарите са открили седемнадесет минути след пристигането си. — Тя замълча за момент, после продължи: — Банята и вероятният кръвоизлив в лявото слепоочие… Какво показва това? Може да се е къпала във ваната или да е взимала душ? Задушила се е от въглеродния окис, паднала е и си е ударила главата.

— Но е била напълно облечена, като е умряла — напомних й аз. — Била е дори с ботуши. Ако алармата се включи от дима и си във ваната или под душа, съмнявам се, че ще имаш време да се облечеш.

Луси увеличи звука на уредбата и басовите партии се засилиха. Забиха камбани наред с барабаните, но странно защо, това ми напомни тамян и мирта. Искаше ми се да лежа в момента на слънце с Бентън, унесена в сън. Имах желание вълните да заливат краката ми, когато се разхождам сутрин по брега, а си спомних за Кенет Спаркс, такъв, какъвто го бях видяла последния път. Представях си какво може да е останало от него, ако го намерим по-късно под руините.

— Това парче е озаглавено „Лов на вълци“ — обясни Луси, докато завиваше към бялата тухлена сграда на Търговския център за морски деликатеси. — А може би точно това правим, а? Преследваме големия лош вълк.

— Не — отвърнах аз, докато тя паркираше. — Мисля, че търсим дракон.

Тя си облече якето над синия работен костюм. Пистолетът й остана скрит.

— Не си ме видяла, че го обличам така — каза тя, като отваряше вратата откъм нейната страна. — Тиюн ще ми свети маслото.

— От доста време наблюдаваш какво прави Марино — успокоих я аз.

Той рядко спазваше правилата и всички знаеха, че си носи бира за вкъщи в багажника на полицейската кола, на която не слагаше отличителни знаци.

Луси влезе в магазина, но се съмнявах дали би могла да заблуди някого с мръсните си ботуши и избелели сини панталони с безброй джобове, пък и цялата беше пропита с миризмата на дим.

Клавирен инструмент и дрънчене на хлопатари смениха ритъма на компактдиска, докато чаках в колата. Умирах за сън. Луси се върна с шест бири „Хайнекен“ в картонена поставка и потеглихме. Аз се заслушах във възобновения лайтмотив на флейтата и ударните инструменти, когато неочаквано видение ме накара да се стресна и да се изправя на седалката. Представих си отново оголените овъглени зъби и мъртвите очи със сивосинкавия цвят на преварени яйца. И косите, разпилени и полюшващи се като мръсна царевична свила в черната вода и напуканите стопени стъкла, подобни на просветваща паяжина около това, което бе останало от тялото.