Патриша Корнуел - Крадци на лица

— Жребчето е все още там — казах й аз.

— Искаше ми се да може да говори. — Тя се изправи и започна да се разтрива под кръста.

— Пуснато е на свобода по неизвестна причина — отговорих аз.

— Не е логично да мислим, че е избягало само. Надявам се, че ще намерим някой, който ще иска се погрижи за него.

— Не може ли някой от съседите да помогне? — Не исках да оставям нещата така, защото кончето наистина ми бе завладяло сърцето.

Тя ме изгледа продължително и посочи право нагоре.

— Най-голямата спалня и банята са били там — обясни тя, докато вадеше от мръсната вода счупена квадратна плочка от бял мрамор. — Има месингови закачалки, мраморен под и струйници на едно джакузи. Крилото на прозорчето до тавана впрочем е било отворено по време на пожара. Ако си вкараш ръката на около петнадесет сантиметра и половина откъм лявата ти страна, ще напипаш онова, което е останало от ваната.

Нивото на водата продължаваше да спада. Помпите неспирно я изсмукваха. Бяха започнали да се образуват малки поточета на тревата. Близо до тях следователите сортираха части от старинното дъбово дюшеме, което беше много обгоряло и имаше само малко участъци, които не бяха засегнати. Докато работата продължаваше, ставаше все по-ясно, че пожарът е започнал от втория етаж, там, където бяха открили месинговите дръжки на махагоновите гардероби и стотината закачалки за дрехи. Ровехме се в обгорелите останки от кедровите ламперии, мъжките обувки и дрехите от големия дрешник.

Към пет часа водата спадна с още тридесетина сантиметра и разкри опустошената площ, прилична на яма за боклук, в която имаше обгорели части от домакински съдове и пружини на канапета. Двете с Макгъвърн все още се ровехме на мястото, където е била голямата баня, и вадехме флакони с таблетки, шампоани и лосиони за тяло, когато накрая се натъкнах на първия труп. Внимателно изтрих саждите от едно нащърбено парче стъкло и възкликнах:

— Мисля, че попаднахме на нещо! — Гласът ми бе погълнат от шума на шуртящата вода и помпите, които изсмукваха водата.

Макгъвърн освети с фенерчето си мястото и застина.

— Божичко! — промълви тя.

Млечнобели мъртви зеници блеснаха срещу нас през мокрото счупено стъкло.

— Някой прозорец или може би стъклената врата към душа е паднала върху тялото и така е предпазила поне част от него, за да не изгори до кости — рекох аз.

Избутах настрани счупените стъкла, а Макгъвърн се вцепени за момент, докато гледаше втренчено чудатото тяло. Веднага разбрах, че не е на Кенет Спаркс. Горната част на лицето беше затисната напълно от дебелото счупено стъкло. Очите бяха тъмно сиво-сини. Истинският им цвят бе потъмнял от обгарянето. Те гледаха към нас изпод изгорелите кости над веждите. Кичури дълги руси коси се бяха разпилели и плуваха злокобно из мръсната вода. Нямаше нито нос, нито уста, само втвърдени опечени кости и зъби, които бяха горели, докато нищо органично не бе останало по тях. Шията не беше напълно засегната. Трупът бе покрит с още счупени стъкла, а сварената плът се бе смесила с някакъв тъмен плат, от който е била ушита блузата или ризата. Все още можеше да се различи материята, от която е била направена. Бедрата и тазът също бяха запазени от стъклата. Жертвата е носела джинси. Краката й бяха изгорели до кости, но кожените ботуши бяха съхранили стъпалата. Долните части от ръцете и китките липсваха, но не можах да открия следи от тези кости.

— Кой, по дяволите, е това? — запита Макгъвърн стъписана. — Живеел ли е Спаркс с някой?

— Не знам — отговорих аз, изгребах още малко от водата и я излях настрани.

— Можеш ли да познаеш дали е жена? — попита тя и се наведе по-близо, за да погледне с насочено фенерче.

— Не мога да се закълна за това пред съда, докато не огледам трупа по-щателно, но мисля, че е жена — отговорих аз.

Погледнах нагоре към безоблачното небе и си представих банята, където вероятно бе умряла жертвата. После извадих фотоапаратите от кутията с инструментите, докато студената вода се плискаше около краката ми. Пепър, кучето, което използваха при пожари, и неговият водач току-що бяха влезли през портала, а Луси и останалите следователи им проправяха път, след като вестта, че сме открили труп, се бе разнесла сред всички. Помислих си за Спаркс. Нищо тук не беше ясно, освен че някаква жена е била в къщата през нощта на пожара. Боях се, че и неговите тленни останки може да са някъде наоколо.

Следователите се приближиха до нас, а един от тях ми донесе чувал за трупа. Отворих го и направих още снимки. Плътта се беше спекла със стъклото и трябваше да бъде отделена от него. Това щях да направя в моргата, затова наредих да ми изпратят и всички останали неща, които бяха около трупа.