Патриша Корнуел - Крадци на лица

Газеха през водата и разговаряха, докато работеха, а край тях бучеше неспирно течащата вода и се чуваше буботенето на помпите. Вниманието ми беше привлечено от пружини на кушетки, които се заклещиха в греблото ми. Клекнах на земята, за да ги извадя, както и овъглени останки от дървени части. Трябваше винаги да се има предвид, че при пожар може някой да е умрял в леглото си, затова оглеждах местата, където се бяха срутили горните етажи. После продължих да се ровя, но не намерих нищо, което да наподобява макар и малко на човек. Имаше само прогизнали от водата, негодни отпадъци от всичко, което е било унищожено в изисканото имение на Кенет Спаркс. Някои от вещите все още тлееха върху купчини, които не са били напълно облени с вода, но повечето от нещата, които улавях с греблото, бяха студени и напоени с отвратителната миризма на уиски.

Пресяването, което правехме, продължи цяла сутрин, а аз преминавах от един кишав квадратен метър към друг, тоест вършех онова, което умеех най-добре. Опипвах и изследвах, а като попаднех на някой предмет, който ме смущаваше, свалях дебелите си предпазни ръкавици и го оглеждах, въртейки го в ръце само с обикновени гумени напръстници.

Хората на Макгъвърн се бяха пръснали наоколо, всеки погълнат от собствената си хипотеза. Към дванадесет часа на обяд тя прегази през водата и дойде при мен.

— Държиш ли се? — попита.

— Все още съм на крака.

— Не е лошо за кабинетен следовател — каза тя и се усмихна.

— Ще го приема като комплимент.

— Виждаш ли колко е равно всичко тук? — посочи тя с пръста си, на който бе сложила гумен напръстник. — Пожар с висока температура, еднакво силен от единия край на къщата до другия. И с толкова буйни пламъци, че горните два етажа са изгорели напълно, заедно с почти всичко в тях. Не е свързано с волтова дъга, нито е от маша за къдрене на коса или мазнина, която се е подпалила. Нещо голямо и хитро се крие зад това.

С течение на годините бях забелязала, че огнеборците говорят за огъня като за живо същество със собствена воля и свой облик. Макгъвърн се залови за работа. Онова, което не можеше да си позволи да изхвърли, събираше в раница. Изчистих нещо, което ми изглеждаше камък, но можеше да се окаже и кост от човешки пръст. Тя посочи с дървената дръжка на греблото някъде към пустото облачно небе.

— Най-горната част се срутва последна — обясни тя. — С други думи, отломките от покрива и втория етаж би трябвало да бъдат най-отгоре върху купчината. Затова смятам, че точно това изваждаме тук в момента. — Закачи с греблото една изкривена стоманена плоскост, която бе подпирала покрива преди това. — Да, драга, затова тези изолационни тръби, кабели и плочи са пръснати навсякъде.

Тя продължаваше да говори, без да млъква за повече от няколко минути. От местната пожарна команда ни изпратиха кафета и газирана вода. Бяха поставили и кварцови лампи, за да можем да виждаме като работим в нашата мокра дупка. По една пожарникарска помпа във всеки край изсмукваше водата през маркучи и ги изливаше извън гранитните стени, но дори след като бяха изпомпани приблизително четири тона вода, условията ни за работа не се подобриха. Трябваше да минат часове, докато водата спадне чувствително.

В два и половина не можах да издържа повече и излязох навън. Потърсих най-скришното място, а то беше под сплетените клони на една голяма ела близо до димящите конюшни. Ръцете и краката ми бяха изтръпнали. Бях се изпотила под тежкото противопожарно облекло, а и се притеснявах да не мине някой по пътя. Огледах се и се насилих да мина покрай всяка една от овъглените прегради на конюшните. Зловонието на смъртта проникна през ноздрите ми и се загнезди в мозъка ми.

Конете предизвикваха състрадание, накачили се един върху друг в агонията си. Краката им бяха изопнати борбено, а кожата се бе отлепила от подутите, разпадащи се, сварени меса. Кобили, жребци и жребчета бяха изгорели до кости, а от скелетите им, изтлели като дървета, все още се издигаше дим. Надявах се да са се задушили и отровили от въглеродния окис, преди пламъците да стигнат до тях.

Преброих деветнадесет скелета, включително и тези на два едногодишни коня и едно жребче. Противните миазми от изгорелите конски косми и умрелите животни бяха задушаващи и ме обгърнаха като с тежък покров, докато се връщах обратно през тревата към останките от изгорялата къща. А на хоризонта, единственото оцеляло конче стоеше безмълвно, самотно и печално.

Макгъвърн все още газеше из водата, ровеше с лопатата и изхвърляше разни боклуци настрани. Разбрах, че и тя е започнала да се изморява. Това ми достави някакво перверзно удоволствие. Започваше да се смрачава. Небето бе потъмняло, а вятърът се бе усилил.