Патриша Корнуел - Крадци на лица

Имаше стърчащи пирони навсякъде и с клещите, които ми беше подарила Луси, извадих един от тях от левия си ботуш. Спрях пред правоъгълния портал, там, където е била преди това входната врата на къщата. Няколко минути стоях и оглеждах наоколо. За разлика от другите следователи, не правех снимки на всеки тридесет сантиметра от мястото на инцидента. Бях се научила да не бързам и първо да огледам нещата. Докато разглеждах спокойно всичко около себе си, някои неща ми направиха впечатление.

От предната част на къщата явно се е разкривал невероятен изглед. От горните, вече несъществуващи етажи, сигурно са се виждали дървета и ниски хълмове, а също и конюшните с любимите коне на собственика, за които той се е пазарял, купувал, оглеждал и продавал. Предполагаше се, че Кенет Спаркс си е бил вкъщи през нощта на пожара на седми юни. Спомних си, че времето тогава беше ясно, малко по-топло, духаше слаб ветрец и имаше пълнолуние.

Огледах голата фасада на това, което изглежда е било голяма къща, видях пропитите с вода останки от канапета, метални части, стъкла, разтопени телевизори и домакински съдове. Имаше стотици частично обгорели книги, картини, дюшеци и мебели. Всичко беше падало от горните етажи и се бе струпвало на мазни от чернилката пластове в сутерена. Представих си Спаркс вечерта, когато алармата за пожар се е задействала. Виждах го, седнал във всекидневната, откъдето се е разкривала хубава гледка, или в кухнята, където може би си е приготвял нещо. И въпреки това, колкото повече се чудех къде може да е бил, толкова по-малко разбирах, защо не е избягал, освен ако е бил възпрепятстван от изпития алкохол, някакъв наркотик или ако се е опитвал да изгаси пожара, докато се е задушил от въглеродния окис.

Луси и нейните колеги работеха от другата страна на ямата и се опитваха да отворят по някакъв начин електрическото табло, което от високата температура и водата беше корозирало много скоро след това.

— Желая ви успех — прозвуча гласът на Макгъвърн, докато газеше през водата, за да стигне до тях. — Пожарът не може да е предизвикан от това.

Тя продължаваше да говори, докато отместваше обгоряла дъска за гладене. След това махна ютията и останките от шнура й. После изрита от пътя си още няколко обръча от бурета. Изглеждаше побесняла срещу този, който бе предизвикал бъркотията.

— Забелязахте ли прозорците? — продължи да говори тя. — Стъклата са счупени откъм вътрешната страна. Мислите ли, че може някой да е влязъл с взлом?

— Не непременно. — Луси беше тази, която отговори и клекна, за да погледне. — При топлинно действие от вътрешната страна, когато стъклото се нагрее и се разшири повече и по-бързо, отколкото откъм външната страна, се получава нееднакво налягане и стъклото се пука от високата температура. А то е нещо съвсем различно от механичното счупване.

Тя подаде едно нащърбено парче стъкло на шефката си.

— Пушекът излиза от къщата — продължи тя, — а въздухът влиза вътре. Това не означава, че някой е проникнал с взлом.

— Пиша ти пет плюс — възкликна Макгъвърн.

— В никакъв случай! Щяха да ми пишат шестица за това.

Неколцина от агентите се засмяха.

— Трябва да се съглася с Луси — рече един от тях. — Досега не открих следи някой да е проникнал вътре с взлом.

Шефката на отряда продължаваше да се опитва да превърне мястото на бедствието в класна стая за тези, които скоро щяха да станат дипломирани инспектори по пожарите.

— Помните ли, че говорихме за дима, който се просмуква през зидарията? — продължи да обяснява тя и посочи местата, където имаше тухли, досами ръба на покрива. Те бяха изчистени като със стоманени четки. — Или това са ерозирали от водните струи места?

— Не, хоросанът е бил частично разяден. Получило се е от дима.

— Точно така. От дима, който е излизал оттам. Огънят си проправя свои собствени отходни пътища. Ниско около стените или високо горе. Тук, тук и тук — посочи тя местата — камъкът е обгорял, докато е бил очистен напълно от всички допълнителни материали и сажди. Имаме разтопени стъкла и медни тръби.

— Започнал е ниско, на първия етаж — заяви Луси. — От най-голямата всекидневна.

— И на мен така ми се струва.

— Пламъците са се издигнали до три метра и половина и са стигнали до втория етаж и тавана.

— Но затова е бил необходим много горивен материал.

— Катализатори за горене. Но иди, че намери сега нещо, което да ни послужи за ориентир в тази бъркотия.

— Не пропускайте нищо — предупреди Макгъвърн своя екип. — И не знаем дали е бил нужен катализатор, защото още не сме наясно какви неща е имало на този етаж, които могат да горят.