Патриша Корнуел - Крадци на лица

— Нямам представа какво е имала предвид.

— Да поговорим за „фазаните“. Имате фазани край брега на реката, много близо до вашата сграда.

— Не съм ги забелязала.

— Аз пък ги забелязах, защото кацнахме там. Няма как да ги забележите, ако не сте вървели из полето с високата трева и не сте стигали до стария кей.

Тя не каза нищо, но забелязах, че започва да се чувства неловко.

— И така, въпросът ми е, откъде би могла Кари или някой от другите пациенти тук да знаят за фазаните?

Тя продължаваше да мълчи.

— Знаете много добре откъде, нали? — насилих аз нещата.

Тя ме погледна втренчено.

— Един пациент, който е строго охраняван, не би трябвало изобщо да се разхожда там или дори да бъде близо до мястото, госпожице Блоустейн. Ако не искате да говорите с мен за това, ще помоля полицията да се заеме с този въпрос, тъй като с бягството на Кари се занимава именно тя в момента. Сигурна съм, че вашият кмет няма да е доволен от това, че Кари разваля доброто име на града, известен с това, че се справя с престъпността.

— Не знам откъде е разбрала Кари за фазаните — продума госпожица Блоустейн. — За пръв път чувам за тези шибани фазани. Някой от персонала може да й е казал нещо за тях. Може да е и някой от доставчиците на магазина или външен човек като вас, например.

— Кой магазин?

— Програмата за привилегии на пациентите им позволява да купуват това-онова с кредитни карти или с пари от магазина. Предимно закуски. Зареждат го веднъж в седмицата.

— Откъде взимаше пари Кари?

Блоустейн не пожела да ми отговори.

— Кой ден пристигаха доставчиците?

— Зависи. Обикновено в началото на седмицата, в понеделник или вторник късно следобед.

— Тя е избягала късно следобед във вторник — казах аз.

— Точно така. — Гласът й стана по-напрегнат.

— А кой беше доставчикът? — попитах след малко. — Направил ли си е някой труда да разбере дали той, или тя, е имал нещо общо с това?

— Доставчикът е бил мъж — каза Блоустейн безизразно. — Никой не успя да го открие. Замествал е титуляря, който е бил болен.

— „Замествал“? Така… Кари обаче я е интересувало нещо повече от чипса с доматите! — повиших глас аз. — Чакайте да отгатна. Доставчиците са облечени с униформи и карат микробуси. Кари е облякла униформа и просто е излязла или е тръгнала с доставчика. Качила се е на микробуса и е заминала.

— Това е само предположение. Не знам как е излязла.

— О, аз пък мисля, че знам, госпожице Блоустейн. И се питам дали не сте помогнала на Кари с пари, след като толкова сте държала на нея.

Тя скочи и пак насочи пръст към мен.

— Ако ме обвинявате, че съм й помогнала да избяга…

— Помогнала сте й по един или друг начин — прекъснах я аз и си представих как Кари се разхожда свободно по улиците за сметка на Бентън. — Вие сте чудовище! — извиках аз и я изгледах гневно. — Бих искала да можехте да прекарате поне един ден с жертвите. Само един гаден ден да потапяте ръцете си в тяхната кръв и да докосвате раните им. Тези невинни хора, които Кари е убивала садистично. Мисля, че има хора, които няма да бъдат много доволни, като разберат за привилегиите на Кари и за необяснимия й източник на доходи.

Прекъсна ни почукване на вратата. Доктор Енсър влезе след секунда в стаята.

— Реших да ви разведа да разгледате — обърна се тя към мен. — Сюзан, изглежда, е заета. Свършихте ли вече? — попита тя адвокатката.

— Да.

— Много добре — отвърна директорката с хладна усмивка.

Тогава разбрах, че тя е напълно наясно колко много Сюзан Блоустейн е злоупотребявала с властта, доверието и принципите на тази затворена общност. В крайна сметка Блоустейн беше измамила болницата също толкова, колкото и самата Кари.

— Благодаря ви — казах на директорката и обърнах гръб на защитничката на Кари, като си помислих: „Дано изгниеш в ада!“.

Последвах отново доктор Енсър. Този път се качихме в асансьора от неръждаема стомана, който спря в празен бежов коридор, водещ към тежки червени врати. За да влезе през тях, човек трябваше да използва специални кодове. Всичко бе наблюдавано от телевизионни камери. Кари бе поискала да се включи в програмата за животните, за което е получила разрешение да ходи на единадесетия етаж, където държаха животните в клетки в малка стая с прозорец и телена мрежа.

Менажерията беше слабо осветена и влажна. Миришеше на мускус. Подовете на клетките бяха покрити с дървени стърготини. Чуваше се дращенето на нокти. Имаше малки дългоопашати папагали, морски свинчета и един руски хамстер джудже. Върху масата беше оставена саксия с пръст и крехки кълнове.