Патриша Корнуел - Крадци на лица

— Госпожо, май не се чувствате добре — добронамерено ме попита един от надзирателите.

— Такива неща ми действат зле — рекох аз, доволна, че бях заключила малкия си пистолет в служебното куфарче, а то беше на безопасно място в багажното отделение на хеликоптера.

— Ще задържа всичко това, докато излезете. Ще си го вземете после оттук. Не забравяйте да си го поискате.

— Благодаря ви — отговорих аз, като че ми бяха направили някаква услуга.

Пуснаха ни да влезем през още една врата, на която имаше надпис с предупреждение „Дръжте си ръцете далеч от решетките“. После минахме през други голи коридори, покрай затворени врати, където провеждаха разпити.

— Трябва да знаете, че адвокатите от правна помощ ги наема Дружеството за правна помощ, което е частна организация с идеална цел, сключила договор с Ню Йорк Сити. Накратко казано, персоналът тук е част от отдела им по криминалистика. Те не са служители на „Кърби“. — Явно държеше да е сигурна, че съм наясно с това. — Макар че след като поработят няколко години тук, може и да се сработят с моя персонал — продължаваше да говори тя, докато вървяхме, а токовете ни потракваха по теракотените плочки. — Въпросната адвокатка, която работеше с госпожица Гретхен още от самото начало, вероятно ще се опълчи на всички въпроси, които й зададете. — Тя ме погледна. — Нямам право да й се меся.

— Напълно ви разбирам — отговорих аз. — Ако някой обществен защитник или адвокат от правна помощ не ми се опълчи, като се появя, ще започна да смятам, че планетата се е променила.

Правната помощ за духовна хигиена беше забутана някъде във вътрешността на „Кърби“. Сигурна бях, само че е на първия етаж. Директорката отвори някаква дървена врата и ме въведе в малък кабинет, който беше толкова отрупан с книжа, че стотина папки с дела бяха складирани на пода. Адвокатката зад бюрото беше облечена старомодно. Косите й бяха черни и къдрави като на овца. Беше едра, с увиснали гърди, които щяха да изглеждат по-добре със сутиен.

— Сюзан, това е доктор Кей Скарпета, главен следовател по смъртните случаи от съдебномедицинския отдел на Вирджиния — представи ме доктор Енсър. — Дошла е, както знаеш, заради Кари Гретхен. Доктор Скарпета, това е Сюзан Блоустейн.

— Да — каза госпожица Блоустейн и продължи да се рови в някакво дебело съдебно досие.

— Е, сега ще ви оставя двете насаме. Сюзан, надявам се, че ще разведеш доктор Скарпета да разгледа тук, ако не, ще извикам някой друг от персонала да направи това — каза доктор Енсър.

От начина, по който ме погледна, ми стана ясно, че знае каква обиколка из ада ми предстои.

— Разбира се.

Ангел-пазителят на углавните престъпници говореше с подчертан бруклински акцент, толкова отблъскващ, колкото и боклука в шлеповете по реката.

— Седнете — каза тя, след като директорката си отиде.

— Кога беше докарана Кари Гретхен тук? — попитах аз.

— Преди пет години.

Тя упорито не желаеше да вдигне очи от книжата си.

— Сигурно знаете нейната история и убийствата, за които ще бъде изправена пред съда във Вирджиния, нали?

— Осведомена съм за всичко това.

— Кари е избягала оттук преди десет дни на десети юни — продължих аз. — Има ли някой представа тук как е могло да се случи това?

Блоустейн обърна още една страница от това, което проучваше, и взе чашата си с кафе.

— Не се е явила на вечеря. Това е — отговори тя. — И аз като всички останали бях потресена, когато тя изчезна.

— Сигурна съм в това.

Тя обърна друга страница, без да погледне към мен. Това преля чашата на търпението ми.

— Госпожице Блоустейн — заговорих аз с решителен глас и се наведох към бюрото, — моите уважения към вашите клиенти, но искате ли да чуете нещо и за всички онези мъже, жени и деца, които бяха зверски убити от Кари Гретхен? Едно малко момченце е било отвлечено от магазина „7-Илевън“, изпратено там от майка си да купи консерва със супа от гъби. Било е простреляно в главата и части от него били отрязани, за да бъдат заличени следите от мъченията. Тялото му, достойно за окайване, било оставено само по бельо, облегнато на един контейнер за боклук в леденостудения дъжд.

— Казах ви, че знам за тези случаи. — Тя продължаваше да работи.

— Съветвам ви да оставите тази папка и да ми обърнете внимание — казах аз заплашително. — Може да съм патолог от съдебна медицина, но съм и адвокат и вашите трикове няма да минат пред мен. По някаква случайност вие представлявате една душевноболна, която дори в момента, в който говорим, е на свобода и убива хора. Не ме карайте да докажа, че имате сведения, с които е можел да бъде спасен, макар и един човешки живот.