Патриша Корнуел - Крадци на лица

— Отглеждаме сами семената за птичките — обясни доктор Енсър. — Насърчаваме пациентите да ги засяват, а после да ги продават. Не става дума, разбира се, за масово производство. Те едва стигат за нашите птички, а по това, което можете да видите в клетките, и по пода, ще разберете, че пациентите обичат да хранят своите питомци с кравайчета със сирене и чипс с домати.

— Всеки ден ли идваше Кари тук? — попитах аз.

— Да. Направих вътрешно разследване. — Тя замълча и огледа клетките. Малките животинки мърдаха розовите си нослета и дращеха с нокти. — Явно не съм знаела какво става. По случайност може би, през тези шест месеца, през които Кари отговаряше за програмата за животните, имахме необичаен брой нещастни случаи и необясними бягства. Ту с някое малко дългоопашато папагалче, ту с някой хамстер. Когато пациентите идвали тук, заварвали своите питомци мъртви в клетките или някоя врата на кафез отворена, а птичката липсвала.

Тя отново ме поведе по коридора със стиснати устни.

— Защо не дойдохте по-рано? Щяхме да избегнем поне тези произшествия — каза тя навъсено. — Или пък щяхте да ми кажете от какво са умрели горките животинки. Или кой ги е убил.

Имаше и друга врата надолу по коридора, която водеше към малка, сумрачна стая. Вътре се виждаха сравнително модерен компютър и принтер, поставени на обикновена дървена маса. Забелязах и контакт за телефон на стената. Някакво лошо предчувствие ме обзе, още преди доктор Енсър да проговори.

— Кари е прекарвала повечето от свободното си време тук — каза тя. — А както навярно знаете, тя има солидни познания по компютрите. Много я биваше да насърчава и другите пациенти да се научат. Компютърът беше нейна идея. Тя предложи да намерим спонсори, които да дарят компютри на старо, и сега имаме по един компютър с принтер на всеки етаж.

Отидох при компютъра и натиснах клавиша за изключване на защитата. Погледнах иконките, които ми показваха какви програми са заложени.

— Когато пациентите работят тук — казах аз, — биват ли контролирани?

— Не. Довеждаха ги, затваряха вратата и я заключваха. Един час по-късно ги отвеждаха обратно в отделението им. — Тя се замисли. — Аз първа признах, че съм впечатлена от големия брой пациенти, които започнаха да се учат да пишат разни неща.

Включих се в „Америка Онлайн“ и на екрана излезе запитване за името и кода на този, който ще ползва системата. Директорката наблюдаваше какво правя.

— Те въобще нямаха достъп до Интернет — обясни тя.

— Как можем да сме сигурни в това?

— Компютрите не са включени в него.

— Но имат модеми — казах аз. — Или поне този компютър има. А не ни свърза сега, защото няма телефон, включен в контакта.

Посочих малката розетка за щекер в стената, после застанах с лице към нея и я погледнах.

— Изчезвал ли е някой телефон отнякъде? — попитах аз. — Възможно ли е да е някой от кабинетите ви? Например, от този на Сюзан Блоустейн?

Директорката отклони поглед. По лицето й пролича, че е разбрала за какво намеквам.

— Господи! — промълви тя.

— Е, разбира се, може да й го е дал и някой отвън. Може би този, който е доставял закуските в магазина?

— Не знам.

— Работата е там, че има много неща, които не знаем, доктор Енсър. Не знаем, например, какво, дявол да го вземе, е правила наистина Кари, когато е била тук. Може да се е включвала и изключвала от Интернет и да е разговаряла с други хора, да е имала свои осведомители от персонала или да си е кореспондирала с някой. Предполагам, че следите новините и знаете колко много престъпления се извършват с помощта на Интернет? Педофилия, изнасилвания, убийства и детска порнография.

— Точно затова тук достъпът беше строго контролиран — обясни тя. — Или се предполагаше, че е така.

— Кари може да е планира бягството си по този начин. Откога казахте, че е започнала да работи с компютър?

— Преди около една година. След като дълго време беше показвала идеално поведение.

— „Идеално поведение“! Ха!

Сетих се за престъпленията в Балтимор, Венис Бийч и скорошния случай в Уорънтън. Питах се дали е възможно Кари да се е свързала с нейния съучастник по електронната поща чрез уеб или системата за разговори чрез писма. Дали може да е вършила косвено престъпленията посредством компютъра, докато е била затворена тук? Възможно ли е да е работила тайно, като е съветвала и насърчавала някой психопат, който е крадял човешки лица? После е избягала, за да участва и лично в престъпленията.