Патриша Корнуел - Крадци на лица

Тя ме погледна студено и наперено, защото единствената власт, която притежаваше, бе да защитава неудачници и да разиграва хора като мен.

— Искам само да освежа паметта ви — продължих да говоря аз. — Откакто вашата клиентка е избягала от „Кърби“, се предполага, че е убила или е станала съучастница в две убийства, извършени в интервал от няколко дни. Жестоки убийства, след които е бил направен опит да бъдат прикрити с пожар. Преди тях са извършени пет други убийства, за които се предполага, че са свързани помежду си, но това е станало, когато тя все още е била затворена тук.

Сюзан Блоустейн мълчеше и ме гледаше в упор.

— Можете ли да ми помогнете?

— Всичките ми разговори с Кари са поверителни. Сигурна съм, че знаете това — подчерта тя.

Все пак личеше, че е любопитна да разбере повече подробности.

— Възможно ли е да се е свързала с някой отвън? — продължих да питам аз. — И ако е така, как и с кого?

— Вие ми кажете.

— Разказвала ли ви е някога за Темпъл Голт?

— Това е поверително.

— Значи ви е разказала. Разбира се, че ви е казала. Пък и как може да не го е направила? Госпожице Блоустейн, знаете ли, че тя ми писа, като ме покани да я посетя и да донеса снимки от аутопсията на Голт?

Не каза нищо, само очите й просветнаха.

— Той беше блъснат от някакъв влак в Бауъри. Събираха го парче по парче по релсите.

— Вие ли го аутопсирахте? — попита тя.

— Не.

— Защо тогава Кари ви е искала тези снимки, доктор Скарпета?

— Защото знаеше, че мога да ги набавя. Кари е искала да ги види, с кръвта, ужасите и всичко останало. Писа ми седмица преди да избяга. Питам се дали сте знаела, че тя изпраща такива писма навън? Това ясно показва, че е запланувала предварително всичко, което е щяла да направи след това.

— Не съм знаела. Знаех само как е била подведена да поеме цялата вина, тъй като ФБР не е намерило друг начин да се измъкне от задънената улица и е трябвало да стовари всичко на някой друг — изрече с обвинителен глас тя.

— Виждам, че четете вестници.

Гняв се изписа по лицето й.

— Разговарям с Кари от пет години, но тя не е спала със служител от ФБР, нали?

— В известен смисъл е правила и това. — Имах предвид Луси. — И да ви кажа откровено, госпожице Блоустейн, не съм дошла да променям мнението ви за вашата клиентка. Целта ми е да разкрия извършителя на няколко убийства и да направя каквото мога, за да предотвратя други подобни.

Адвокатката на Кари от правна помощ пак започна да разстила книжата пред себе си.

— Струва ми се, че причината, поради която Кари стоя толкова дълго тук, е, че всеки път, когато пристигнеше запитване за нейното душевно състояние, вие се погрижвахте да бъде ясно, че тя още не може да реагира адекватно — продължих аз. — А това значеше, че е толкова душевно разстроена, че дори не схваща какви са обвиненията срещу нея, нали така? И все пак изглежда е разбирала някак какво е положението й, иначе как щеше да разтръби цялата тази история, че ФБР я е подвело?

— Разговорът ни приключи — оповести Блоустейн.

Ако беше съдия, щеше да удари с чукче по масата.

— Кари е просто една симулантка — казах аз. — Играла е роля и е успяла да ви заблуди. Чакайте да отгатна. Била е много депресирана и не е можела да си спомни нищо, когато е ставало дума за важни събития. Давали са й вероятно „Ативан“, който въобще не е вземала. Явно, че е имала сили да пише писма. И какви други привилегии може да е ползвала? Телефон, фотокопирна машина?

— Пациентите имат граждански права — заяви адвокатката с безизразен тон. — Кари беше много спокойна. Играеше често на шах и на карти. Обичаше да чете. Има смекчаващи вината обстоятелства относно нейните престъпления. Тя не е била отговорна за действията си. Много се разкайваше след това.

— Кари винаги е била много хитра — отговорих аз. — Тя умееше да получава онова, което иска, а явно е искала да стои достатъчно дълго тук, за да разчете до най-малка подробност следващия си ход. И ето че го приложи на практика.

Отворих си чантата, извадих един екземпляр от писмото, което Кари ми беше писала, и го оставих пред Блоустейн.

— Обърнете специално внимание на адреса на подателя в горния край на писмото. „Едно фазанско място. Женско психиатрично отделение Кърби“ — посочих й аз написаното. — Имате ли представа какво е искала да каже с това или предпочитате аз да ви кажа?

— Въобще нямам представа. — Тя прочете писмото. Изглеждаше объркана.

— Вероятно „едно фазанско място“ е заимствано от пиесата „Едно индианско място“ или може би е закодирала адреса на прокурора, който е предявил обвиненията срещу нея.